Над 40 млн. евро за обезщетения в МВР — защо бонусите спъват реформите

Кратък преглед

Държавата изплати значителни суми от публичния бюджет за обезщетения при пенсиониране, неизползван отпуск и болнични за служители в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“, както и в съдебната власт. Официалните данни на Министерството на финансите и анализите на Института за пазарна икономика (ИПИ) показват, че само през първите три месеца на годината Министерството на вътрешните работи е превело над 41 милиона евро по тези пера.

Кой и колко получава

Около 110 000 души на държавна служба имат право на обезщетение, достигащо до 20 брутни месечни заплати при пенсиониране или напускане. Това представлява приблизително 20% от всички служители в държавната администрация и включва патрулни полицаи, криминалисти, следователи, военни и магистрати. Тези плащания се изплащат без данъци и осигуровки.

Средната брутна заплата в сектора „Сигурност“ е около €1 430, което означава, че средният гратисен бонус превишава €28 600. За висшия ръководен състав размерите могат да надхвърлят €46 000, а при рискови длъжности като пилоти и водолази — да достигнат около €55 000 заради специфични добавки.

Правният казус: случаят Гешев

Темата получи допълнителен публичен отзвук след съдебно решение по иск на бившия главен прокурор Иван Гешев. Софийският градски съд отсъди на втора инстанция, че предсрочното му освобождаване не представлява дисциплинарно наказание и му дава право на гратификационно обезщетение по Закона за съдебната власт. Искът е на стойност €128 573, изчислен на база месечно възнаграждение от около €6 428 за 2023 г. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Икономически ефект и пречки пред реструктурирането

Експертите предупреждават, че такъв модел на обезщетения затруднява опитите за оптимизация на администрацията. Икономистът Петър Ганев обобщава парадокса по следния начин:

„Ако запазиш човек на работа, му дължиш 12 заплати. Ако го уволниш, му дължиш 20 заплати и си на минус.“

Анализ на ИПИ, подписан от Адриан Николов, показва, че дори минимално съкращение от 10 000 души би струвало на държавата най-малко €140 млн. само за еднократни обезщетения. Ако се налага реално съкращение от над 100 000 души — което според института е необходимият мащаб за по-ефективна държавна администрация — еднократният разход може да превиши €1.5 млрд.

Последствия в практиката

Поради липса на достатъчно средства за масови плащания хиляди служители остават на работа въпреки, че са пенсионери. Над 6 600 души продължават да работят в структури на МВР и отбраната и едновременно получават пенсия и пълно работно възнаграждение. Държавата не ги освобождава окончателно, защото бюджетът не разполага с необходимите стотици милиони за своевременно изплащане на дължимите суми.

Опитът от 2015 г. да се намали горната граница на обезщетенията срещна масови протести от служители и предложението беше оттеглено, оставяйки механизма непроменен.

Какво следва

Комбинацията от големи еднократни разходи, правни прецеденти и силна съпротива от засегнатите групи затруднява възможните реформи на публичната администрация. Политическите решения и финансовото планиране ще бъдат ключови, ако страната иска да намали разходите и да реорганизира структурите без да създаде извънредно големи еднократни тежести за бюджета.

Източник: www.dunavmost.com