Кой натиска копчето: имунитетът и политическата аритметика

Политически щит или лична защита?

Политическата сцена често ражда нелепи ситуации, но у нас те вече придобиват системен характер. Понятието депутатски имунитет бе въведено като временна гаранция за независимостта на парламентаризма, но все по-често се превръща в средство за отлагане на отговорност.

Ярък пример са случаите с Бойко Борисов и Делян Пеевски. И двамата предпочетоха да запазят депутатските си мандати, защото това автоматично пази техния имунитет и затруднява прокуратурата да поднови или активира досиета, които от години стоят на пауза. Днес процедурите за сваляне на имунитет зависят не само от правораздавателните институции, а от парламентарната аритметика.

Тук възниква парадокс: реалната възможност да се разреши преки въпроси около влиятелни фигури се оказва обвързана с мнозинство, свързвано с кръга около Румен Радев. Вместо делата да се решават пред съда, те лесно могат да станат част от политическа сметка в пленарната зала.

Аритметиката е проста — за свалянето на депутатски имунитет се изисква обикновено мнозинство в Народното събрание. Партийният блок, асоцииран с президента, разполага с 131 депутати. Това означава, че съдбата на някои разследвания може да бъде решавана повече чрез политически договорки, отколкото чрез юридически аргументи.

Крайният резултат е, че мандатът започва да функционира като защитен механизъм, а общественото очакване за прозрачност отстъпва пред тактическата игра. Въпросът вече не е само дали има вина — той е кой контролира мнозинството и дали ще използва властта си, за да позволи законовите процедури да протекат свободно.