Три сценария за края на конфликта в Иран

Кратка рамка

Войната в Иран е обвита в множество неизвестности, но картината не е напълно хаотична. Бързите и емоционални оценки в социалните мрежи често скриват по-сложни реалности: резултатите на една военна операция не стават ясни, докато прахът не се утаи. След по-малко от три седмици бойни действия все още е твърде рано да се говори за окончателен изход – обаче вече могат да се очертаят три основни сценария, които аналитиците виждат като най-вероятни.

1) Прекратяване на огъня: живот за режима

Първият вариант, смятан от някои за най-лош, а от други за най-безопасен, е спиране на конфликта и връщане към дипломатическия натиск. Поддръжниците на този ход твърдят, че ще избегне по-широко регионално разрастване и хаос. Противниците обаче предупреждават, че подобен изход ще позволи на сегашния режим да оцелее и да се стабилизира.

Има основания за тези опасения: иранската отбрана се оказа по-устойчива от очакваното. През последните две десетилетия Техеран децентрализира силите си, като даде по-голяма оперативна автономия на регионалните командвания на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Назначението на Моджтаба Хаменей усилва влиянието на идеологическото и най-твърдото крило във вътрешната политика, което намалява шансовете за бързи политически реформи или помирение по западен модел.

2) Лавиране и опасност от ядрено ускорение

Вторият сценарий описва политика на колебание: продължаване на военните действия с цел смяна на режима или, обратно, бързо изтегляне и преразглеждане на стратегията. Във Вашингтон и сред съюзниците има разделение относно целите и готовността за дългосрочен конфликт, което работи в полза на статуквото.

Една от ключовите тревоги при това развитие е потенциалът за рязко разширяване на иранската ядрена програма. Има съобщения за около 450 кг обогатен уран, прибран в подземни съоръжения — ресурс, който може да ускори пътя към бомба или да бъде използван за „мръсни“ бомби. Ако САЩ и Израел не успеят да открият и обезвредят тези запаси, Техеран може да избере „севернокорейски“ модел: окончателно да премахне ограниченията и да търси ядрен арсенал като застраховка срещу бъдещи атаки.

3) Падане на режима: революция или трансформация

Третият, най-радикален сценарий е свързан със свалянето или фундаменталната трансформация на режима. Някои наблюдатели в Персийския залив и сред иранската опозиция продължават да държат тази възможност на масата: вътрешно напрежение, съчетано с политическа изолация и икономически колапс, може да доведе до бързи промени.

Опозицията разполага с фигури като Реза Пахлави, които — макар и спорни — представляват алтернатива на моллите. През януари вълните от протести доведоха до случаи на дезертьорство и неподчинение в части от силите за сигурност, което дава надежда за уязвимост на режима. Но дори при евентуален крах, преходът би бил болезнен и хаотичен: сблъсъци между милиции и граждани, възможно външно вмешателство и риск от дълга гражданска война.

Други варианти и регионални последици

Между тези три основни пътя има множество междинни опции: продължаване на нискоинтензивна окупация, връщане към преговори при отслабен режим, или разрастване на вътрешни конфликти до гражданска война. Саудитска Арабия и други държави в региона гледат на този конфликт като на потенциално отваряне на „кутията на Пандора” — източник на непредвидим локален и регионален хаос.

За Израел целта беше да подбуди удар срещу режима, но без смяна на властта стратегичесната печалба може да е ограничена. Дори многократни удари по ядрени съоръжения не гарантират пълно елиминиране на ядрения потенциал, ако подземните запаси и разпределените мощности останат недостъпни.

Ключови фактори, които ще решат изхода

• Дълготрайната готовност и воля на външните актьори, особено на САЩ.
• Способността на иранския политически естаблишмънт да устои на вътрешния натиск и репресиите.
• Успехът или неуспехът при откриването на скритите ядрени материали и инфраструктура.
• Реакцията на регионалните играчи — Персийски залив, Турция, Русия — и евентуалните им интервенции.

Заключение

Текущата кампания промени траекторията на Близкия изток и отвори няколко възможни истории за бъдещето: от бързо спиране на огъня и запазване на статуквото, през рискован период на лавиране, който може да ускори ядрено развитие, до драматична смяна на режима. Всичко ще зависи от продължителността на конфликта, способността на външните сили да подкрепят една или друга цел и от това дали иранското общество ще намери сили за масова промяна. Поне в кратък срок отговорът остава несигурен.