След три десетилетия: Турция и Армения на прага да отворят границата

След дълго застойно десетилетие в отношенията между Анкара и Ереван, в последните години се наблюдава деконгестиране на конфликта и реална възможност за отваряне на сухопътната граница. Според доклад на DW, политическите компромиси, икономическите интереси и конкретни инфраструктурни работи поставят двете страни в най-близката им позиция до нормализация от 1993 г. насам.

Как се стигна дотук

От 2022 г. насам процесът на сближаване върви предпазливо, но устойчиво. Ключов елемент е, че Ереван вече не поставя като предварително условие официалното признаване от турска страна на събитията от 1915 г. за генoцид. Освен това мирното споразумение между Армения и Азербайджан, което сложи край на продължителния конфликт за Нагорни Карабах, промени геополитическата динамика в Южен Кавказ и намали част от напрежението, което затвори границата преди повече от 30 години.

Кои гранични пунктове са в дневния ред

Турция контролира два основни пункта към Армения: Алиджан (на провинция Иğдир/Игдир) и Акяка в област Карс. И двата трайно са били затворени от ерата на карабахските сблъсъци, но по данни от наблюдатели подготовката по Алиджан е най-напреднала. Арменската страна е завършила предимно подготвителните дейности, а турските служби извършват финални инфраструктурни подобрения.

Възможен график

При благоприятно развитие на процеса първите директни автомобилни и търговски потоци през Алиджан могат да тръгнат още това лято. Обсъжда се и отваряне на Акяка в Карс, което би било силен политически сигнал за ускорена нормализация между Анкара и Ереван.

Икономическите очаквания

Днес товарният обмен между двете страни минава предимно през Грузия и се оценява на около 300–350 милиона долара годишно, при което голяма част от стоките идват от Турция (текстил, храни, химикали и индустриални суровини). Анализатори и бизнес представители смятат, че директно отваряне на границата може да ускори растежа до приблизително 1 милиард долара годишно.

Причините: съкратени транспортни разходи, по-ефективни логистични вериги и възможност за създаване на нови търговски коридори, които да свържат Южния Кавказ с по-широки пазари.

Полза за пограничните региони

Най-големите икономически очаквания са насочени към източните турски провинции — Карс, Ардахан, Агри и Ван. Тези региони са с по-ниски доходи и ограничено производство; за тях отварянето означава шанс за инвестиции в транспорт, логистика, малък и среден бизнес и туризъм. Местните власти вече обсъждат сценарии за икономически зони и индустриални паркове, които да използват новите връзки.

Политическо значение и рискове

Отварянето на границата има силен политически заряд: ако то бъде реализирано преди арменските парламентарни избори през юни, това ще бъде значителен успех за премиера Никол Пашинян и неговата политика на помирение и ориентация към Запада. В същото време процесът не е лишен от рискове — регионалната нестабилност и геополитическите напрежения в съседство могат да забавят преговорите или да усложнят реализацията на проектите.

Възможен ефект върху региона

Ако границите бъдат отворени стабилно и трайно, това би надхвърлило двустранните ползи: по-добри транспортни връзки, ускорен икономически обмен и възможност за по-широка регионална стабилност в Южния Кавказ. За местните общности и бизнеса това е възможност за дългосрочна трансформация и интеграция в по-големи търговски потоци.

Автор: Оля Ал-Ахмед

Бележка: Руините на средновековния арменски град Ани, разположени на територията на съвременна Турция, напомнят за сложната, но свързана история на двата народа.