Киев иска ЕС да изключи военнозадължими мъже (23–60 г.) от временната закрила
Какво е предложено и защо се обсъжда
Членовете на Европейския съюз обсъждат възможността да изключат от директивата за временна закрила украински мъже в мобилизационна възраст. Инициативата е дошла от самата Украйна, каза еврокомисарят по вътрешни работи и миграция Магнус Бруннер на 4 юни, според информация на DW.
Кого обхваща предложението
Става дума за украински граждани мъже на възраст приблизително между 23 и 60 години — група, която по правило попада в призовката за мобилизация.
Позициите в Съюза
Кипърският заместник-министър по миграционните въпроси Николас Йоанидис, представляващ държавата, председателстваща Съвета на ЕС, заяви, че всички членки са съгласни да удължат действието на директивата за временна закрила до март 2028 г. В същото време той посочи, че множество страни настояват да се въведат "промени в обхвата на защитата при определени условия".
Какво следва
Очаква се Европейската комисия в следващите седмици да подготви конкретно предложение за продължаване и евентуално прецизиране на режима на временна закрила за украинските бежанци.
Обсъждания за незаконно напуснали лица
На 1 юни изданието Euractiv съобщи, че в някои държави се разглежда идеята да се изключат от разширената схема за временна закрила мъже в наборна възраст, които са напуснали Украйна в нарушение на националните правила (например без разрешение в контекста на военната мобилизация).
На 2 юни представителката на Генерална дирекция "Миграция и вътрешни работи" на Европейската комисия, Корина Улрих, потвърди, че такива обсъждания се водят, но уточни, че възможните ограничения няма да засегнат онези, които вече ползват временна закрила — това са над 1,15 млн. украински мъже-бежанци, регистрирани в ЕС.
Срокове за решение
Възможно е окончателно решение относно удължаването и евентуалните изменения да бъде взето на заседание през юли 2026 г., а алтернативно — до септември 2026 г., посочват представители на институциите.
Темата остава активно предмет на дискусии между държавите членки, като балансът между хуманитарните ангажименти и въпросите на сигурността и задълженията към собствената държава ще е в центъра на дебатите.
