Никола Филипов: Публичните финанси да станат център на обществения дебат
Шок от медийния фокус
Финансистът Никола Филипов изрази изненада, че през последния месец общественото и медийното внимание са съсредоточени предимно върху прокуратурата и съдебната реформа. Според него това са важни теми, но при рационален приоритет разговорът би трябвало да е за състоянието на публичните финанси и общата икономическа картина.
Острото състояние на бюджета
Филипов предупреждава, че бюджетният дефицит вече възлиза на около €1.5 млрд., което представлява приблизително 1.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Този обем е натрупан за едва три месеца — тоест за първото тримесечие държавата е достигнала половината от планирания годишен дефицит.
Необходимите мерки според експерта
За овладяване на тази тенденция ще бъдат нужни непопулярни, но решителни политически решения. Филипов посочва два основни подхода за оптимизация на публичните разходи:
- съкращаване на броя на заетите в публичния сектор;
- намаление или замразяване на размера на заплатите в държавната администрация.
Тези стъпки биха позволили преразпределяне и контрол върху текущите държавни разходи, смята той.
Очаквания към икономическия екип
Филипов изразява надежда, че икономическият екип около президента Румен Радев ще предприеме нужните реформи в тази посока, за да стабилизира публичните финанси.
Опасения относно данъчната политика
Експертът предупреждава да не се преправя данъчната система, защото това може да доведе до сериозни икономически последици. Той напомня, че големите протести от края на миналата година бяха в голяма степен реакция на предишната политика по доходите — вдигането на максималния осигурителен доход, което намали разполагаемия доход на средната класа и направи работната сила в частния сектор по-скъпа за бизнеса. По думите му тези мерки бяха използвани, за да се финансират увеличения на възнагражденията в публичния сектор.
Заключение
Филипов призовава обществеността и медиите да поставят публичните финанси в центъра на дебата — според него всичко останало е вторично преди запазването на макроикономическата стабилност.
