Климатека: 2 млн. в енергиен риск — идентификация без непосредствена подкрепа

Автор: Теодора Пенева, изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт във WWF България.

Какво прие държавата и какво всъщност означава това за домакинствата

На 10 февруари правителството пусна за обществено обсъждане наредба, която подробно дефинира кой се смята за “енергийно беден” и кой е “уязвим клиент” при снабдяване с електрическа енергия. Документът беше представен като част от пакет мерки в енергийния и социалния сектор, свързан с предстоящата либерализация на пазара и с бъдещия Социален план за климата.

Важно е да се отбележи: публикуваната наредба създава правила за идентификация, но не осигурява незабавни права или финансови помощи за тези, които ще попаднат в регистрите. Други ключови стъпки — изграждане на информационна система и реални финансови мерки — са отложени във времето.

Кратка хронология

• Декември 2023 г. — приета е първата версия на наредбата с дефиниции за “енергийно бедни” и “уязвими клиенти”.
• 10 февруари 2026 г. — публикуван нов проект за обществено обсъждане (срок до 12 март), който разширява критериите и предвижда създаване на информационна система.
• 29 март 2026 г. — правителството обявява приемането на наредбата като част от пакет мерки.
• Средата на 2026 г. (най-рано) — очаква се изграждане на централизирана информационна система за идентификация.
• 2027 г. (най-рано) — възможни реални финансови мерки чрез Социалния план за климата.

Какво прави новата наредба

Наредбата въвежда централен механизъм за идентифициране на уязвимите домакинства чрез информационна система, която ще обединява данни от различни институции. Системата ще събира:

• лични данни и данни за доходи и социален статус;
• информация за здравословно състояние и степен на увреждане;
• характеристики на жилището — енергиен сертификат от Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), данни за електромера, адрес и геолокация.

Министерството на електронното управление ще създаде и управлява системата, която ще обменя данни с около осем министерства и агенции — сред тях НАП, ГРАО и Агенция за социално подпомагане. На базата на комбинираните данни ще се определя автоматично дали едно домакинство има статут на енергийно бедно или уязвимо. Удостоверението ще се издава за срок от 12 месеца.

Какво не решава наредбата

Документът не предоставя конкретни права или парични помощи. В последната версия, разпространена за обществено обсъждане, не са дефинирани гарантирани финансови мерки за идентифицираните групи. Фактически наредбата е инструмент за преброяване и описване, а не инструмент за незабавна подкрепа.

Проблемни пропуски

• Няма записани гаранции за защита на уязвимите при прекъсване на електрозахранването;
• Липсват механизми за автоматично прилагане на мерки при либерализация на пазара;
• Не е осигурено текущо финансиране в рамките на действащото законодателство — източник на средства липсва както в Закона за социално подпомагане, така и в Закона за енергетика.

Права, които е добре да се предвидят

Ако целта е реално да се подпомогнат уязвимите домакинства, следва да бъдат записани поне следните права:

• отбелязване на статута във фактурите — за автоматично разпознаване от доставчиците;
• защита срещу прекъсване при определени условия;
• достъп до целева подкрепа и програми за енергийна ефективност при либерализация на пазара;
• право на ясна и постоянна информация за мерки и възможности за подпомагане.

Процедури за получаване на статут

В голямата част от случаите домакинствата ще трябва да подадат заявление‑декларация в Агенцията за социално подпомагане, за да получат удостоверение за енергийна бедност. Изключение са тези, които вече получават социални помощи — тяхната информация ще бъде използвана автоматично.

Практически ефект: близо 2 милиона души ще трябва сами да иницират процедура, за да влязат в регистъра — за нещо, което към момента им дава само статут и валидност за 12 месеца, без гарантирана финансова подкрепа.

Какво следва и кога може да има реална помощ

Наредбата е първа стъпка за изграждане на Информационна система за доходи, сгради и състав на домакинствата, но тя няма краткосрочен ефект върху подпомагането. Пълното прилагане и функциониране на системата може да стартира най-рано от средата на 2026 г., а източникът на финансиране за мерки остава Социалният план за климата, който вероятно няма да заработи преди 2027 г.

Дали системата ще проработи и ще доведе до реални помощи, зависи от следващото правителство — от решенията за финансиране и конкретни политики. Документът поставя основата за диференцирано подпомагане, но без допълнителни нормативни и бюджетни стъпки това остава само административен регистър.

Кратко заключение

Приетата наредба прави възможно официалното установяване на енергийно уязвимите домакинства — това е важна административна стъпка. Но засега тя не им гарантира защита или помощ. За реално и ефективно подпомагане ще са необходими допълнителни решения, ясно регламентирани права и осигурено финансиране от програми като Социалния план за климата.