България анулира номинациите за европейски прокурор и обявява нов национален подбор

Решението на Министерския съвет

Правителството отмени Решение № 50 от 21 януари 2026 г., с което бяха утвърдени трите кандидатури за европейски прокурор от Република България: Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков. Министерството на правосъдието ще уведоми Европейския комитет по подбора (чл. 14, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939) за взетото решение.

Новата процедура за подбор

С днешното решение Министерският съвет възложи на министъра на правосъдието да организира нов подбор по ясно формулирани правила. Процедурата ще се осъществи от петчленна комисия със следния състав:

• един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес;
• двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на ВКС;
• един прокурор от Върховната касационна прокуратура, назначен от заместник-главния прокурор към ВКП;
• един адвокат с минимум 12 години опит в наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет.

Комисията ще има и неоbлозначен представител, определен от министъра на правосъдието, който ще участва без право на глас и трябва да владее отлично английски език.

Причините за анулирането

Вътрешен и задълбочен анализ в Министерството на правосъдието установи съществени и системни недостатъци в националната процедура, проведена в периода октомври 2025 г. – януари 2026 г. Дефицитите засягат както организацията, така и законосъобразността на подбора, което налага нов старт при стриктно спазване на принципите на независимост, политическа неутралност, прозрачност, обективност, справедливост и равно третиране.

Проблеми при първоначалната комисия

Идентифицирани са сериозни проблеми при формирането на националната седемчленна комисия, която първоначално включваше представители на Министерството на правосъдието, Прокурорската колегия и Съдебната колегия на Висшия съдебен съвет, както и академичен представител от Софийския университет. Ключов и непреодолим недостатък беше участието на четирима членове на ВСС със срок на мандата изтекъл на 3 октомври 2022 г., които въпреки това биха могли да формират мнозинство в комисията.

Продължителното упражняване на правомощия след изтичане на мандат поражда сериозни въпроси за легитимността на решенията, свързани с кадровите назначения в системата на правосъдието.

Опасения за влияние на изпълнителната власт

Функционирането на комисията под председателството на представител на политическия кабинет (зам.-министър) и наличието на още един член, излъчен от министерството, създават обосновани опасения за въздействие на изпълнителната власт върху избора. Единственият безспорно независим член е бил академичният представител, което поставя под въпрос възможността на комисията да гарантира деполитизиран и обективен избор.

Липса на ясни критерии и риск от непрозрачност

Подборът е проведен без предварително приети и публично обявени правила за оценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите. Това създава риск от непоследователност, субективизъм и нарушаване на равнопоставеността, а също така лишава кандидатите от ефективен механизъм за оспорване при липса на прозрачни критерии за оценка.

Рисковете за международния процес и мотивът за рестарт

С оглед установените процедурни дефекти съществува реална вероятност Европейският комитет по подбора да отхвърли националния списък, което би нанесло репутационни щети и допълнително забавяне в избора на представител от България. Отмяната на предишното решение и рестартирането на процедурата са предприети като превантивен акт с цел изпращане на кандидати, избрани чрез прозрачна, конкурентна и деполитизирана процедура.

Следващи стъпки

Министерството на правосъдието ще организира новата национална процедура според утвърдените правила и ще уведоми съответните европейски органи за предприетите мерки.