Джон Бонъм на 78: ударите, които промениха рок барабаните

Памет и влияние: ударният почерк на Джон Бонъм

Джон Бонъм остава една от най-влиятелните фигури в рок-музиката — барабанистът, чийто стил и мощен звук оформиха идентичността на Led Zeppelin. Роден на 31 май 1948 г. в Редич, той сякаш носеше ритъма в кръвта си: започва да свири на барабани едва на петгодишна възраст и бързо се превръща в движещата сила зад пулса на групата.

Статуя и признание в родния град

В родния му град има внушителна бронзова статуя от 2,5 тона на площад Mercian, която носи почит към неговото творчество и гласи, че той е „най-изключителният и оригинален барабанист на своето време“. Тази монументална почит подчертава колко дълбоко е резонирала музиката му в културата.

Краят на една ера

На 25 септември 1980 г. животът на Бонъм приключва внезапно — той е намерен мъртъв в дома на китариста Джими Пейдж в Уиндзор. Предишния ден барабанистът е изпил голямо количество алкохол — около 40 шота водка, в навечерието на репетиции за предстоящо северноамериканско турне. Тялото му е открито следобяд от звукорежисьора Бенджи Лефевър и басиста Джон Пол Джоунс.

Разследването установява, че причината за смъртта е случайна, свързана с прекомерна консумация на алкохол.

Загубата на 32-годишния Бонъм се оказва фатална за групата: само няколко седмици след смъртта имиджът и духът на Led Zeppelin вече не са същите, и накрая решението е единоначално — бандата спира да действа като преди.

Ритъмът, който държеше всичко заедно

От първите записи до най-емблематичните сцени, Бонъм е бил „скелетът“ на звука на Led Zeppelin. Неговите удари и чувство за groove се чуват ярко в парчета като „Achilles Last Stand“, „Trampled Underfoot“ и „South Bound Suarez“. Джими Пейдж по-късно припомня ролята му и влиянието му върху цялото разбиране за барабанната игра в рока — отбелязвайки, че още в дебютния албум с „Good Times Bad Times“ Бонъм променя представите за инструмента.

Отзвук и признания

Музиканти и колеги често наричат Бонъм еталон. Бил Уорд от Black Sabbath описва Бонъм като „майстор на груува“ и казва, че той е написал „библията на барабаните в рока“ — задължителна отправна точка за всеки, който иска да усвои основите на рок и метъл изпълнението.

Мениджърът Питър Грант също подчертава, че Led Zeppelin са били неделима четворка и че след загубата не може да има същото единство и магия на сцената. Това наблюдение получава потвърждение по време на по-късни събирания, включително критиките към участието на групата на Live Aid през 1985 г., когато в отсъствието на Бонъм двама ударници — Фил Колинс и Тони Томпсън — се опитват да възстановят пулса на оригиналната четворка.

Следващите поколения и сцени

Синът на Джон, Джейсън Бонъм, се появява в няколко последващи събирания и е широко признат за дълбоките си познания и уважение към техниката на баща си. Последното голямо събиране на групата с участието на наследника се състои през декември 2007 г. в O2 Arena — концертът в памет на Ahmet Ertegun, който затвърждава историческата роля на Led Zeppelin и наследството на Бонъм.

Наследство

Джон Бонъм остава символ на мощния, творчески и технически напредък в барабанната игра. Неговият ритъм продължава да вдъхновява поколения музиканти и да бъде ориентир за всеки, който иска да разбере как силата и финесът могат да съжителстват в рок-ударите.