Когато властта смени посоката: руски генерал като премиер в България (27 април 1881 г.)

Назначение и завой в управлението

На 27 април 1881 г. княз Александър I Батенберг уволнява кабинета на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание. За нов министър-председател е назначен ген. Казимир Ернрот, който едновременно изпълнява функциите на военен и на вътрешен министър. Правителството се формира от привърженици на княза, а страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни комисии.

Политическият контекст

Конфликтът между княжеската институция и Либералната партия, застъпник на парламентаризма, тлее от възкачването на Батенберг през 1879 г. След няколко изборни победи на либералите той временно им предоставя властта през март 1880 г., но опитите му да ограничи конституционните права срещат съпротива и не получават подкрепа от руската власт — поне докато политическата конюнктура в Русия не се промени след убийството на император Александър II през март 1881 г. Новият император Александър III налага реакционен курс и насърчава аналогичен обрат в българската политика.

Казимир Ернрот: кратка биография

Роден през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в благородническо семейство, Казимир Ернрот завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Служи в Курския пехотен полк и участва във военни кампании в Северен Кавказ (1856–1860). Включва се в потушаването на Варшавското въстание (1861–1863) и през 1863–1867 г. командва Витебския пехотен полк. Станал генерал-майор през 1869 г., той води XI-та пехотна дивизия по време на Руско-турската война (1877–1878) и е повишен в звание генерал-лейтенант.

Роля в българската политика

След избора на Батенберг за княз (1879) Ернрот става негов личен съветник и постепенно се включва в делата на Княжеството. В периода 1880–1881 г. е военен министър в кабинета на Драган Цанков и открито подкрепя плановете на княза за суспендиране на Търновската конституция и установяване на по-силна монархическа власт. С участието и съветите на руския генерал е разработен план за държавен обрат.

Отмяната на конституцията и режимът на пълномощия

На 11 май 1881 г. се отправят публични искания князът да получи извънредни пълномощия за седем години. Издаден е указ за организиране на военни съдилища срещу опозицията, а под военния натиск се свиква Велико народно събрание. То заседава във Свищов на 1 юли 1881 г. и в рамките на около два часа одобрява исканите пълномощия и отменя Търновската конституция. Така се въвежда т.нар. Режим на пълномощия за срок от седем години.

Оттегляне и последици

На 1 юли 1881 г. ген. Ернрот подава оставка и разпуска правителството; до средата на 1882 г. князът ръководи Министерския съвет самостоятелно. Създаден е и Държавен съвет, който изпълнява функции на законодателен орган. Решенията са одобрени от Русия и нейните представители в Княжеството, но предизвикват остро противопоставяне сред населението и опозицията.

Късна кариера и живот след България

Още през 1881 г. Ернрот напуска страната и се завръща в Русия, където заема високи държавни длъжности: заместник на държавния секретар (1882–1888) и държавен секретар по въпросите на Финландия (1888–1891). След пенсионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира през 1913 г.

Наследство

Събитията от пролетта и лятото на 1881 г. остават сред ключовите моменти в ранната политическа история на модерна България — пример за външно влияние, монархически амбиции и временна суспензия на конституционния ред, чиито последствия се обсъждат от историците и до днес.