Удари по „Южен Парс“ ускориха ескалацията в Персийския залив

Кратко обобщение

Израелски въздушни удари по ключови съоръжения на иранското газово находище “Южен Парс” и прилежащия преработвателен комплекс в пристанищния град Асалуйе предизвикаха ответни атаки от Техеран срещу енергийни обекти в държави от Персийския залив, съобщава Ройтерс.

Инцидентът представлява най-значителната ескалация досега в конфликта между САЩ, Израел и Иран, който започна преди около три седмици, и доведе до остър ръст на цените на петрол и газ и притеснения за глобалната икономика.

Защо „Южен Парс“ е стратегически важен

Полето “Южен Парс” е споделено между Иран и Катар и е най-голямото офшорно находище на природен газ в света. Оценките говорят за около 1 800 трилиона кубични фута — приблизително 51 трилиона кубични метра използваем газ, което на теория би покрило световното потребление за около 13 години.

По данни на ОПЕК общите доказани запаси на Иран възлизат на около 34 трилиона кубични метра, което поставя страната като най-големия производител на газ в Близкия изток и трета в света след САЩ и Русия.

Как е устроено находището и история на нападенията

Разработката на “Южен Парс” се извършва на етапи и включва офшорни платформи, трансмисионни тръбопроводи и наземни преработвателни съоръжения близо до Асалуйе. Полето вече е било обект на нападения: през юни миналата година израелски удари повредиха четири ирански инсталации за разработване на полето, разположени на около 200 км от съоръженията на Катар. Техеран използва наименованието “Южен Парс”, докато в Катар полето е известно като “Северно поле”.

Роля в местното потребление

По данни на Форума на страните износителки на газ (GECF) “Южен Парс” доставя голяма част от газа, използван в Иран — около 276 млрд. куб. м през 2024 г. Според агенция Argus находището формира между 70% и 75% от общото иранско производство, като над 90% от добива се потребява вътрешно. Иранските домакинства разчитат силно на газ за готвене и отопление.

Международната агенция за енергия (IEA) показва, че през 2023 г. домакинствата са отговорни за 41,5% от крайното потребление на газ в страната, а индустрията — за около 36%. Газът е и основна суровина за нефтохимическата промишленост (пластмаси, торове), а професионалната организация Energy Institute посочва, че около 85% от иранската електроенергия се произвежда в газови централи.

Въпреки значителния добив, през пиковите летни месеци местното производство не покрива потреблението, което води до прекъсвания на електрозахранването и временна употреба на дизел и мазут в топлоцентрали.

Експорт и договори

За разлика от Катар, Иран няма мощности за втечняване на газ и изнася продукта основно по тръбопроводи към съседни страни. През 2024 г. износът възлиза на около 15 млрд. куб. м, предимно за Турция и Ирак.

Дългосрочният договор за пренос към Турция изтича през средата на 2026 г. и има очаквания за подновяване при по-ниски обеми. През 2024 г. Ирак сключи петгодишно споразумение за доставки за нуждите на своите електроцентрали.

След последните удари доставките на ирански газ за Ирак бяха прекратени — според високопоставен представител в Багдад, Техеран е пренасочил наличните количества към вътрешния пазар.

Възможни последици

Ударите по ключова енергийна инфраструктура могат да доведат до продължителни прекъсвания в доставките, допълнителен натиск върху цените на енергоносителите и затруднения за икономиките в региона. Уязвимостта на “Южен Парс” показва колко крехък може да бъде енергийната сигурност в Персийския залив при военни инциденти и политическо напрежение.