Касчиев за Чернобил: откъде дойдоха сигналите и защо липсваха предупредителни мерки

Сърбите предадоха цялата налична информация

Първите ясни индикации за инцидент дойдоха от лаборатории в Швеция и Финландия, които уловиха във въздуха радиоактивни частици с висока активност. Техният анализ показа, че не става дума за взрив на ядрена бойна глава, а за повреда в атомна електроцентрала.

Кой говори и каква беше ситуацията у нас

Това заяви проф. Георги Касчиев — специалист по ядрена енергетика, участвал в пуска на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, преподавал в София и Виена и понастоящем председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй“. Интервюто беше излъчено в ефира на bTV.

Когато аварията настъпва, проф. Касчиев работи в „Козлодуй“ и описва първоначалния информационен вакуум: единственото кратко съобщение в печата — че става дума за пожар, че ситуацията е под контрол, а съветските експерти на място не разполагат с подробности.

Пътят на радиоактивното облакo

Наблюденията на движението на радиоактивните облаци показват, че първоначално те се насочват на север, но след няколко дни пренасочват към юг и започват да доближават територии като България и Сърбия. По думите на проф. Касчиев, облакът е навлязъл над района на Козлодуй вечерта на 1 май. На 2 май, когато той дежури, фонът беше около 10 пъти над обичайните стойности.

Вали дъжд и именно с него радиоактивните частици се отлагат на земята — най-силно на по-високите и открити места. Това означава, че ранните пролетни зеленчуци и листни салати, които са порести, лесно попадат под влиянието на контаминацията.

Защо празниците не бяха отменени?

Според проф. Касчиев, до 2–3 май щабът в София вече е получил доклад за радиационната обстановка. Дори преди 1 май двама университетски преподаватели са измерили радиоактивни частици в София и са се опитали да подадат информацията в партийните канали. Тя обаче е била чута главно от ръководството на армията, което предприе конкретни мерки за защита на военнослужещите.

Мерките, разказва експертът, са били прости, но ефективни: намаляване на външното облъчване, избягване на поглъщане на замърсена храна и особено защита на децата. Тъй като тези стъпки са лесни за прилагане, биха могли да доведат до значително намаляване на риска при навременна комуникация.

Какви продукти бяха засегнати и коя беше най-голямата заплаха

Поради дъждовете контаминацията на храни беше очевидна: ранни зеленчуци, листни салати, ягода, агнешко месо и мляко показаха повишени стойности. Особено опасен е радиоактивният йод — летлив елемент, който бързо се разпространява и при вдишване се концентрира в щитовидната жлеза, което може да доведе до сериозни здравни последици.

Спомняйки си първите дни след аварията, проф. Касчиев описва как след 6–7 май хора донесли за измерване салати, ягоди и агнешко, а резултатите светвали в „червено“ след няколко секунди — явен показател за висока активност.

Кратка хронология

Аварията в Чернобил възниква на 26 април 1986 г. и в първите дни след нея международните и регионалните лаборатории са ключовият източник на информация за мащаба и разпространението на радиоактивното замърсяване.

Интервюто с проф. Касчиев припомня, че липсата на своевременна и открита комуникация усложни реагирането и направи превенцията по-трудна, макар че част от необходимите мерки са били лесни за изпълнение и ефективни при навременно приложение.