Дамянова: Идеята на Радев за 2/3 мнозинство е нереалистична

Кратък преглед

В разгара на изборната битка отново се дискутират възможни коалиции и промени в Конституцията. Инициативата на президента за постигане на 2/3 мнозинство предизвика оживена полемика. Политическият PR експерт Диана Дамянова споделя своите наблюдения за смисъла на това искане, готовността за конституционни промени и вътрешните напрежения в коалицията ПП–ДБ.

„2/3“: реалност или пропаганда?

Дамянова описва искането за квалифицирано мнозинство като „детска мечта“ — тоест идея, която звучи добре в реторика, но няма реална основа. Тя аргументира, че подобно концентрационно желание в настоящата политическа реалност е нереалистично: коалициите навсякъде по света са крехки, обществените комуникации са се разширили и избирателите са по-информирани и разпокъсани. Според нея настояването за 2/3 често играе ролята на пропаганден жест, а не на стратегически изпълним план.

За какво би служило мнозинството?

Квалифицираното мнозинство има смисъл при фундаментални промени в Конституцията — например в реда за избор на Висшия съдебен съвет. Дамянова посочва, че в България има реформи, които са належащи, но те изискват консенсус и задълбочена дискусия, а не единствено персонални рокади. Тя предупреждава, че възприемането на съдебната реформа само като „смяна на хора“ е непълно и че в процеса трябва да участват и самите професионалисти от системата. Според нея 80–90% от служителите в съдебната власт са почтени хора, които изпитват натиск, а не са системното зло, както често се представя в медиите.

Между централизация и необходим консенсус

Дамянова вярва, че 2/3 биха били полезни само ако бъдат постигнати чрез широк политически консенсус — нещо, което не може да се реализира от една или две партии. Тя подчертава, че дори идеалното искане за квалифицирано мнозинство ще изисква сложни коалиционни формули и дълбоки компромиси.

Динамиката в ПП–ДБ: кой носи вожда?

По думите ѝ коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от самото начало е била хрупкава — „въздушен танц“, роден върху успехите от служебните кабинети. Дамянова смята, че Демократична България е останала в по-подчинена роля и че Асен Василев постепенно налага доминантна позиция, което го приближава към де факто еднолично лидерство на обединението, въпреки че формално това не може да се официализира.

Изгонването на Явор Божанков и последствията

Епизодът с изключването на Явор Божанков е посочен като пример за вътрешна принуда — според Дамянова Василев е в състояние да блокира и да постави условия, които другите структури в коалицията приемат, за да избегнат по-големи усложнения. Тя описва Божанков като левичар, чието присъствие е несъвместимо с традиционната идентичност на Демократична България, и отбелязва, че волята на Асен в крайна сметка печели споровете в този формат.

Къде е политическата загуба?

Дамянова посочва, че най-големият удар за „Продължаваме промяната“ не е премахването на отделна фигура, а загубата на Михаил Лорер — ключова личност в създаването и организирането на партията. Лорер, според нея, е носил стратегическа и организационна стойност, която сега е била подценена.

Перспективи за изборен резултат

Експертката е категорична, че ПП–ДБ едва ли ще достигне заявените амбиции от 121 депутати; дори възможността да влязат с по-малка група е под въпрос. Тя прогнозира, че вътрешните турбуленции и демобилизацията на ядрата им може да се окажат в полза на други политически играчи.

Горанов в листите на ГЕРБ — обрат или прагматизъм?

За участието на Владислав Горанов като водач на листата на ГЕРБ във Варна Дамянова коментира, че това е поредният пример за промяна на позицията на Борисов, която отразява прагматични политически сметки. Въпросът как обществото и избирателите на ГЕРБ ще приемат тази стъпка след „Магнитски“ остава отворен — изборният резултат ще покаже доколко подобна кадрова промяна е риск или успешен ход.

Заключение

По думите на Диана Дамянова, искането за 2/3 мнозинство е по-скоро комуникационен инструмент, отколкото реална стратегия, а необходимите конституционни промени изискват широко и искрено съгласие. Вътрешните разправии в ПП–ДБ, ролята на ключови фигури и кадровите решения в ГЕРБ ще определят до голяма степен динамиката на следващите избори.