Перущица: седем дни съпротива и трагедията от Април 1876

Кратка равносметка

На 23 април 1876 г. малкото градче Перущица става сцена на смела, но обречена защита по време на Априлското въстание. Цялото население се включва в борбата и успява да удържи нападенията седем последователни дни срещу далеч по-многоброен и по-добре въоръжен противник.

Хронология на събитията

Въстанието е обявено на 23 април. В продължение на седмица перущенци отблъскват атаките на башибозука, съсредоточен около 5 500 души и воден от Адил ага Тъмръшлията. На 29 април в околностите пристигат и турски редовни части с артилерия, командвани от Решид паша — в някои съвременни свидетелства се споменава и името Азиз паша — и обсадата се усилва с тежка оръжейна мощ.

Последният щрих: църквата като крепост

За център на съпротивата е избрана църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, където са се укрили около 600 старци, жени и деца. Когато оръдията разрушават покрива на храма, защитниците прекратяват съпротивата. В самата черква намират смъртта си 347 души, сред които отец Тилев, д-р Васил Соколски и водачът на въстанието в града Петър Бонев — съратник на Раковски и Левски.

Имена и саможертва

В спомените остават и имената на Спас Гинев, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци, чиито действия и жертви се помнят като крайно трагизирано проявление на волята за свобода. След клането костите на загиналите са събрани и погребани в черквата, за да остане паметта за случилото се.

Свидетелства отвън

Френският журналист Иван дьо Вестин, посетил Перущица през юли 1876 г., описва опустошението: от население от над 2 000 души в града остават едва около 150 „старци и деца“. Януариъс Макгахан и Захари Стоянов също оставят описания на зверствата и на съдбата на хората, които търсят да предадат разказа за това, което са видели и чули.

Мащаби и контекст

В своите свидетелства Макгахан посочва, че Перущица е била с около 350–400 къщи и 3 500–4 000 жители и че е единственото градче в региона, което оказва действителна организирана съпротива. Защитниците в някои моменти са били само около 200 души с оръжие срещу почти 6 000 нападатели.

Ужасът на обсадата

Описанията на съвременници разказват за дни, прекарани в черковния двор сред изгарящи домове и усещане за безнадеждност. Според свидетелства хора се опитват да се предадат, но мнозина са избити след като се разминат с обещанието за пощада. Други свидетелства описват и отчаяни решения — семейства, които предпочитат смъртта пред това да попаднат в ръцете на нападателите.

В по-широк план

Събитията в Перущица са част от по-широкия ексцес на кланетата при потушаването на въстанието. В областите на Пловдив и Пазарджик са изгорени около 50 села; според различни източници броят на загиналите българи през периода варира — от турската оценка от 15 000 до официални и независими данни, които сочат 40 000 и дори според някои разследвания до 100 000 жертви.

Запомняне и памет

Паметта за Перущица остава жива чрез свидетелствата на очевидци и публицисти, както и чрез съхранението на костите и паметта в черквата, където българите, жертвали живота си, са погребани. Историята на града е пример за колективна решимост, човешка саможертва и трагедия, която съпровожда пътя към националната свобода.