Преференциите на 19 април: кои гласоподаватели пренаредиха партийните листи

Кратко резюме

На 19 април в България се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори. Наред с избора на партия избирателите имаха възможност да посочат и конкретен кандидат от листата чрез преференция. Тази статия анализира доколко избирателите се възползваха от тази опция и как тя повлия на подреждането на листите.

Как работи преференциалното гласуване

Избирателят може да подкрепи не само партия, но и конкретен кандидат от нейния списък чрез отбелязване на преференция. Ако бюлетината съдържа само отметка за партията и няма посочен кандидат, този глас се счита за „служебна“ преференция и се приписва на водача на листата.

За да бъде пренареден редът в дадена листа, даден кандидат трябва да събере поне 7% от всички гласове за съответната партия/коалиция в изборния район. Практическият праг за изместване е по-висок, защото голяма част от гласа са „служебни“ преференции в полза на водачите.

Резултати от преференциите

От данните в протоколите на районните избирателни комисии (обработени 100%) следва следната картина:

• Действителните гласове с маркирана преференция в страната: 1 254 993 или 41.1% от всички гласували.
• Петте формации, които влизат в 52-ото Народно събрание (Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и Възраждане) получиха общо 2 507 937 гласа (само от секциите в страната).
• От гласувалите за тези пет формации 1 050 501 или 41.9% са подали преференция за конкретен кандидат.

По партии

• ГЕРБ–СДС: 52.3% от техните гласоподаватели са използвали преференция.
• ПП–ДБ: 50.9%.
• ДПС: 32.9% — най-нисък дял, традиционно характерен за тази формация.

География на преференциалния вот

Наблюдава се сериозна регионална вариация в използването на преференцията.

• Най-високо ползване: Благоевград — 60%, Враца — 48.6%, Пазарджик — 47.6%.
• Най-ниско ползване: Кърджали — 13.4%, Търговище — 28.2%, Силистра — 32.3%.

Областите с ниско използване на преференцията често са места, където избирателите приемат партийната подредба за правилна или където една формация традиционно доминира. В сравнение с предишни избори, в повечето от тези райони този път водеща партия не е запазила автоматичнота си, с изключение на Кърджали, където ДПС остана напред пред Прогресивна България.

Кой промени листите?

След преброяването 125 кандидати от петте партии са събрали над 7% преференциален вот и така получават право да променят позицията си в листите (без да се броят водачите). Разпределението по формации е следното:

• ГЕРБ–СДС: 37 кандидати
• ПП–ДБ: 34 кандидати
• ДПС: 33 кандидати
• Възраждане: 11 кандидати
• Прогресивна България: 10 кандидати

Веднага след изборите от ДПС направиха промени — някои водачи на листи се отказаха в полза на кандидати с висок преференциален вот, вследствие на което Хамид Хамид и Станислав Атанасов ще влязат в парламента.

Единственото реално изместване на водач на листа стана в район Благоевград, където Стефан Апостолов събра 6 860 гласа (≈23%) и успя да измести от първото място Росен Желязков.

Особености и изводи

Интересно е, че дисциплината на симпатизантите на ДПС често сработва по-слабо в районите, където партията не е „традиционна“ — например София област (76.7% от гласовете за ДПС бяха с преференция), Перник (71.2%) и Плевен (62.2%) — значително над националното средно за партията.

Преференциалното гласуване показа следните ефекти:

• То дава възможност за корекции в листите, но в голяма степен водачите остават защитени от „служебни“ преференции.
• Фактът, че лидерите могат да водят листи в два района, осигурява допълнителна защита и ограничава възможността за радикална промяна от страна на избирателите.
• Поради това преференциалното гласуване често се превръща в състезание за второто място в листата, което гарантира известна стабилност в партийните структури, но също поставя под въпрос доколко представителите са в пряко съответствие с индивидуалната воля на избирателя.

Заключение

Преференцията бе широко използвана — над 1.25 млн. действителни преференциални гласа в страната — но в общия баланс тя промени малко водещите позиции. Партийните структури запазиха своя контрол върху водещите места, докато по-ниските позиции в листите бяха най-податливи на промяна. Как това ще се отрази на окончателния състав на 52-ото Народно събрание ще стане ясно след финалното потвърждаване на мандатите и разпределението на местата по райони.