Не етносът, а институциите — кой отговаря за трагедиите на Челопешко шосе

Коментар

Често в социалните мрежи причината за поредната катастрофа се опростява до етническа принадлежност. Това обаче скрива основния проблем: усещането за безнаказаност, което кара хората да шофират като че ли законът не ги засяга. В България виновникът за тежките произшествия по пътищата рядко се дефинира от корена, а от липсата на реални последици от нарушението.

Какво се случи на “Челопешко шосе”

Катастрофата на "Челопешко шосе" предизвика вълна от гняв и притеснение. Жертвите станаха четирима — сред тях двама индийски граждани — и има още хора с опасност за живота. Само бързата реакция на пожарникарите в район "Кремиковци" предотврати голям взрив, след като горящ автомобил се вряза в градски автобус.

В социалните мрежи веднага се появиха етнически интерпретации: обвинения срещу ромската общност. Това отвлича вниманието от факта, че подобни трагедии се случват с различни хора — примери има и с български, и с турски, и с ромски шофьори. Георги Семерджиев, който предизвика друга тежка катастрофа в София и уби две жени, не е ром. Димитър Любенов карал своя Porsche със 195 км/ч и уби френски гражданин. Виктор Илиев, на 21 години, със 163 км/ч се вряза в автобус и уби сирийски лекар — и в неговия случай има данни за употреба на райски газ. А делото за смъртта на 14-годишния Филип, прегазен на пешеходна пътека, все още няма присъда след години и десетки заседания.

Статистика и тенденции

Има и подобрения: спрямо 2019 г. (около 98 загинали на 1 милион жители) предварителните данни за 2025 г. сочат около 71 загинали на 1 милион — спад от близо 28%. Все пак България остава сред държавите с най-висок риск в ЕС — средно за Съюза са 44 загинали на 1 милион жители, а най-безопасни остават Швеция и Дания с около 20 и 24 жертви на 1 милион.

Къде е проблемът

На хартия страната има достатъчно полицаи, прокурори и съдии, а разходите за съдебна система като дял от БВП са сред водещите в ЕС. Но числата не водят до строги и навременни последствия. След всяка трагедия обществеността научава, че извършителите са били известни на органите — признание, което често се превръща в упрек, че системата е знаела, но не е предотвратила.

Заместник-градският прокурор Ангел Кънев посочи, че "лицата, причинили катастрофата, са известни на органите на МВР и прокуратурата". Често липсата на наказателни мерки се обяснява с корупция или с т.нар. "чадри" — покровителстващи връзки, които позволяват на нарушителите да продължат дейността си. В медиите се появиха данни за връзки на единия или двамата водачи с т.нар. “Банда на Калашниците”; за използване на фалшиви шофьорски книжки (чешки или швейцарски застават под подозрение); и за заплахи към спасителите, които свидетелствали на място.

Парите и имиджът

Наличието на скъпи автомобили често съпровожда агресивно поведение на пътя. Но проблемът не е в марката на колата, а в произхода на парите — фиктивни фирми, укрити доходи и данъчни измами могат да обезсилят всеки контрол. Преди години операцията "Комар" търсеше крадени коли и неплатени данъци, но дълготрайният ефект липсваше.

Какво да се направи

Решението не е етническо, а институционно. Трябва да се комбинират усилията на полиция, прокуратура, данъчни и финансово разузнаване, за да се проследи облагодетелстването: произход на средствата, връзки с престъпни групи, фиктивни фирми и фалшиви документи. Ако се проверяват системно собствениците на скъпи автомобили и се разкриват данъчни нарушения, ефектът върху криминалния имунитет ще бъде значителен.

На публичната сцена предложения за конкретни мерки има: общинският съветник Борис Бонев предложи МВР да фокусира проверки върху шофьори на луксозни коли в шест столични квартала — Симеоново, Драгалевци, Бояна, “Факултета”, Филиповци и “Христо Ботев” — като подчерта, че проблемът е социален и институционален, а не етнически.

Има и примери на разкрития: бившият служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев говореше за "чадъра" над Семерджиев. Днес той управлява МВР в по-силна политическа позиция и може да използва ресурсите на държавата, за да търси не само извършители, но и механизмите, които им позволяват да действат безнаказано.

Заключение

Докато обществото продължава да търси лесни етикети, истинската промяна зависи от институциите — от ефективни разследвания, от преследване на финансовите потоци и от гарантирани наказания. Докато тези елементи липсват, поредната трагедия ще бъде само повод за кратко обществено възмущение, а не за дълбока реформа.