Конфликтът около Иран оголи военните слабости на САЩ и даде урок на Пекин

Какво разкри ескалацията в Персийския залив

Продължаващият конфликт между САЩ и Иран разкри редица оперативни и стратегически пропуски в американската военна машина — наблюдение, което внимателно следи Пекин. Вместо бързо и решително нейтрализиране на иранските ядрени амбиции, кампанията се превърна в по-продължителна борба за контрол над Ормузкия проток, през който минава около 20% от световния петрол.

Китай като незрящ наблюдател и ученик

Китайски военни и анализатори изучават реакциите на САЩ — от планирането на операции до темпото на ракетните удари и начина, по който се събира разузнавателна информация. По думите на един бивш служител по отбраната, Пекин търси уязвимости, които би могъл да експлоатира в евентуален конфликт със Съединените щати.

Тестът за американската издръжливост е ясен: преместването на ударни групи и сили от Тихия океан към Близкия изток показва, че ресурсите не са безкрайни. Маневрите за пренасочване на кораби, системи за ПВО и сухопътни сили са сигнал към конкуренти, че САЩ понякога трябва да разпиляват сили по няколко театъра.

Уроки в техниките на асиметричната война

Иран показа способността си да използва евтини щурмови безпилотни апарати, за да преодолява част от противовъздушните системи и да нанася удари в мащаб. Експерт по отбранителна стратегия отбелязва, че Китай разполага с далеч по-голям ракетен арсенал и би могъл да използва подобен подход — не непременно с дронове, а с масирано изстрелване на ракети, което да претовари системите за ПВО.

„Не е нужно да използват дрони, за да претоварят радарите — могат да постъпят по начин, подобен на иранския, но с ракети“, казва Бека Васер, специалист в областта на отбранителната стратегия и бивш член на комисията по национална отбранителна стратегия.

Политически и оперативни предизвикателства в САЩ

Администрацията в Съединените щати се оказа в деликатна позиция: с критика от съюзници, политически последици у дома и загриженост сред военните, че няма ясна, дългосрочна стратегия. Пентагонът демонстрира тактически успехи, но някои служители твърдят, че без рамка и политически курс уменията на оперативно ниво трудно се трансформират в устойчива мощ.

Адмирал Самюел Папаро, който ръководи силите за Индо-Тихоокеанския регион, увери законодателите, че преместването на активи не е намалило способността за възпиране на Китай и че опитът, натрупан от екипажите, е ценен в сравнение с по-ограничения боен опит на китайските сили.

Двуостър меч: какво учи Пекин от САЩ

Китай не е чужд на изучаването на американските методи — от „Пустинна буря“ насам Пекин следи внимателно употребата на прецизни оръжия, логистиката, зависимостта от бази и танкери, както и използването на електронни и кибер операции. Тези наблюдения са част от по-широката стратегия на Китай да развива ракетни системи и дронове, способни да задържат американските сили далеч от регионите, които Пекин счита за свои приоритети.

Освен това вероятно се отчитат и количествените аспекти: всяка използвана в Иран крилата ракета или система за ПВО е ресурс, който не може да бъде използван незабавно в Индо-Тихоокеанския регион. Тази логика е особено важна в условията на евентуален двупосочен конфликт.

Вътрешните проблеми на китайската армия

И самият Китай има свои предизвикателства — Пекин не е влязъл в голям конфликт от 1979 г., а в последните години провежда вътрешни реформи и чистки в армията, довели до отстраняването на редица висши офицери и дори до смъртни присъди на някои бивши министри на отбраната. Това показва, че и в Пекин виждат необходимостта от корекции и консолидация на военната си мощ.

Какво следва?

С предстоящата среща между американския и китайския лидер, сега е ясно, че всяка велика дипломация ще бъде обсъдена на фона на въпроса кой притежава истинската възпираща мощ. Според бивши и настоящи военни — за да бъде ефективна която и да е договореност, страните трябва да имат реалната сила да я подкрепят. В противен случай ще остане само хартиена дипломация, която лесно може да бъде поставена под въпрос в следващия кръг на геополитическото напрежение.