Полк. д-р Иван Миланов: България се нуждае спешно от национална стратегия за защита от дронове

Ескалацията в Близкия изток и рисковете за Европа

В ефира на предаването „Добро утро, Европа“ полк. д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете, посочи няколко непосредствени заплахи, които могат да засегнат Европа от изострянето на конфликта в Близкия изток. По думите му една от най-уязвимите точки остава Ормузкият пролив – важен търговски коридор, по който се транспортира около 20% от световния петрол.

Възможни икономически и миграционни последици

Миланов предупреди, че продължителен военен конфликт може да предизвика не само икономически трусове, но и значителни миграционни вълни. Той изчисли, че дори малък процент от населението на Иран (приблизително 90 милиона души) би могъл да доведе до стотици хиляди хора, движещи се към Европа. При сценарий с около 500 000 мигранти основният маршрут би бил през Турция към Гърция и България.

„Трябва да действаме превантивно, а не да чакаме крайния момент,“ подчерта експертът, като посочи, че националният капацитет за поемане на миграционен натиск е ограничен – оценен на 6–10 хиляди души при критични условия.

Необходимост от международно и регионално сътрудничество

Сред предлаганите мерки са стриктно взаимодействие с Турция за охрана на границата и координация с европейските институции, НАТО и ЕС. Миланов каза, че само интегрирани усилия могат да ограничат ефекта от евентуална миграционна вълна и да укрепят националната сигурност.

Дроновете като нова военна реалност

Експертът отбеляза, че безпилотните летателни апарати стават все по-ключов елемент в съвременните конфликти. Опитът от Украйна демонстрира как комбинирани системи за откриване и неутрализиране могат да намалят пораженията, но за да бъдат ефективни, те трябва да бъдат многопластови и добре синхронизирани.

Три етапа на защита срещу дронове

• Откриване – ранно засичане на апарата още във външната охранявана зона.
• Вземане на решение – бърза оценка дали дронът е собствен, каква задача изпълнява и представлява ли заплаха.
• Неутрализиране – действие преди дронът да премине във вътрешната защитена зона.

Миланов обясни, че времето за реакция се е съкратило драстично: ако преди са били необходими 3–4 минути, сега решения трябва да се вземат за под минута, защото малките апарати трудно се засичат и могат да развиват скорости между 150 и 300 км/ч.

Регулация и тежест като ключови фактори

Друг важен елемент е правната рамка. По сегашните правила дрон с тегло до 249 грама не подлежи на регистрация, докато от 250 грама нагоре регистрация е задължителна. Миланов посочи, че тази граница трябва да стане част от по-широка регулаторна система, която да регулира кой, кога и къде може да използва безпилотни апарати.

Липса на единна национална система и нуждата от стратегия

В момента защитата на критична инфраструктура е фрагментирана: отделни обекти си осигуряват защита по собствена инициатива, което не дава пълна сигурност. „Не бих казал, че се чувствам защитен — липсата на цялостна система е сериозен проблем,“ каза Миланов, и апелира за бързи законодателни промени и изграждане на интегрирана система за противодействие на дронове.

Той настоя националната стратегия да обхване въздушното пространство над България и да защитава военни обекти, критичната инфраструктура и населението чрез централизиран мониторинг, регулация на използването и многослойни технически решения.

Заключение

Според полк. д-р Миланов България трябва да изготви и внедри национална стратегия за защита от дронове, да синхронизира усилията си с регионалните партньори и да модернизира законодателството си. Само така страната ще може своевременно да отговаря както на технологични, така и на хуманитарни заплахи, произтичащи от геополитическите кризи.