Двойна ескалация: възможни сценарии за Украйна и Иран

От Даниел Смилов.

Кратка уводна оценка

И двете текущи войни — в Украйна и във възела около Иран и Персийския залив — имат голям потенциал за по-нататъшна ескалация. Интересното и опасно тук е, че и Владимир Путин, и Доналд Тръмп (и администрацията му) са се озовали в ситуации, които сами до голяма степен са предизвикали. Това не означава, че Европа ще остане вън от последствията: геополитическите и икономическите ефекти могат да ударят континента силно. В същото време военният застой, в който могат да попаднат големите сили, дава и шанс на ЕС да затвърди ролята си на глобална сцена.

Капанът за Тръмп и рисковете около Ормузкия пролив

Военната операция срещу Иран се е превърнала в капан за администрацията в САЩ. Ормузкият пролив е уязвим дори при липса на големи флоти: мини, дронове и ракети дават на Иран ключов контрол над трафика на горива и торове. Ако Техеран поддържа или възобнови блокада, последствията за световната търговия и цените ще са сериозни.

Вариантите пред САЩ са ескалация — нови въздушни удари, евентуално в координация с Израел, или – по-малко вероятно — ограничена сухопътна операция. От друга страна Иран има ресурс да отвърне — удари по цели в страните от Залива и по американски бази, което би било катастрофално за доставките и пазарите на енергия. Дипломатическата визита на Тръмп в Китай остави нерешен въпроса; евентуална сделка, която да разменя позиция в Иран за отстъпки по Тайван, изглежда не е постигната, а в отсъствието на дипломатическо решение рискът от ескалация расте.

Капанът за Путин и възможните ходове в Украйна

Русия контролира значителна част от украинска територия, но фронтът е силно застинал. За Путин политически и морално е трудно да обяви спиране на операцията — това би поставило въпроса защо бяха хилядите жертви и усилия. В същото време украинските удари по обекти в тила, включително по енергийна инфраструктура и по градове, променят усещането за уязвимост в Русия.

Най-вероятните опции за ескалация

• Нова голяма мобилизация — възможна, но с тежки политически и икономически последици и съмнителен ефект предвид наличието на дронове и високите загуби.
• Разширяване на фронта през Беларус — изисква или принудителен контрол върху Минск, или голямо пренасочване на сили, което е трудно за изпълнение без мобилизация.
• Интензивно бомбардиране на градове и инфраструктура — вариант, който вече се прилага и зависи от наличните конвенционални ресурси.
• Атентати срещу украински лидери — опити ще има, но премахването на ръководството не гарантира подчинение; напротив, може да втвърди опозицията.
• Провокации срещу НАТО — хибридни удари в балтийските държави и съзнателно тестване на отговора на Алианса; за пълномащабен удар Русия в момента няма капацитет.
• Ядрен удар — неефективен стратегически и изключително рискован; причинява масивни непредвидими последствия и е най-малко вероятният, но постоянно споменаван сценарий.

Комбинацията от мобилизация и опит за въвличане на Беларус, придружена от масирани дронови и ракетни атаки срещу украински градове, изглежда като най-вероятна посока за ескалация в следващите седмици. Ако такава ескалация не настъпи, политическите вътрешни натиски върху Кремъл ще нарастват и опцията за деескалация би изглеждала по-разумна.

Последствия за Европа и конкретно за България

Европа може да следва търпелива, но прагматична стратегия: да не се хвърля в незабавни крайни решения, а да се подготви за вълна от икономически и енергийни шокове. ЕС и националните бюджети, в т.ч. българският, трябва да предвидят буфери за високи цени и нарушени доставки на горива и торове. Пазарите засега може да подценяват този риск — това създава вероятност за внезапни и болезнени шокове.

Що се отнася до военния и политически отговор, важно е укрепване на отбранителните способности и на координацията между европейските държави. Солидарността и единният подход към Русия засега са от значение; дипломатическите контакти с ключови европейски партньори са правилна стъпка от българска гледна точка.

Заключение

Ескалациите и на двата фронта биха били рискови и скъпи за онези, които ги започнат. Европа трябва да минимизира риска за собствените си граждани чрез подготовка и солидарност, като едновременно с това използва възможността да засили своята роля в международната политика. В най-добрия случай конфликтите ще могат да бъдат ограничени; в най-лошия — светът ще се сблъска с широкомащабни икономически и хуманитарни потресения.

Текстът изразява мнението на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията.