Древните корени на българите разтърсиха Астория

Препълнена зала и бурни дискусии за нова книга за българската древност

Астория Гранд Хотел се превърна в сцена на емоционално пътешествие през хилядолетията при предпремиерата на най-новата книга на журналистката и общественичка Патриция Кирилова — „ЗАБРАВ(Н)ЕНАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРИТЕ“. Събитието събра десетки гости от света на бизнеса, културата и медиите и предизвика оживени разговори за произхода и паметта на българския народ.

Кои присъстваха

Първи разгърнаха страниците певицата Диана Дафова и виртуозният музикант Исус Ангелов. Сред гостите бяха още издателят на списание „Сигурност“ Лазар Мурджев, управляващият директор на TV BULGARIA 24 Светослава Рудолф и кметът на Вакарел Ангел Павлов. Представители на бизнеса — Васка Пенкова, Румяна Борисова, Краси Атанасова, Дани Данаилова, Даниела Кожухарова, адвокат Савина Илиева, Тони и Калоян Георгиеви — също изразиха силен интерес към темата.

Журналистката Венелина Иванова имаше активна роля в програмата, а визуалната идентичност на книгата бе представена от художничката и автор на корицата Филипа Руменова. Особено внимание привлече и присъствието на Константин Игнатов, който проследи рецензията с интерес и призна, че има ограничени познания за древната ни история поради дългогодишен престой в чужбина.

Рецензията и официалното признание

Вечерта бе открита от профилиращия учен Валентин Ковачганев, чиито думи оставиха силно впечатление в препълнената зала. В качеството си на рецензент той определи трудa на Кирилова като липсващо звено в разчитането на българската родова памет и връчи на авторката поздравителен адрес от Международната академия на обединените българи, подписан от ректора акад. проф. д-р Николай Ников.

„Тази книга е мост между науката и духа. Тя подрежда факти, които официалната история дълго време не намираше смелост да назове“,

коментира Ковачганев пред участниците.

15 години изследване зад идеята

Книгата е резултат от 15-годишно изследване, което събира парчетата от „скритата“ ни история — от златото край Варна до паметни следи в Бактрия и Балх, и до връщането на предците ни в родните земи. Авторката твърди, че материалът разкрива древни кодове, вградени в нашето ДНК, в шевиците и в езика, които пазят информация от хилядолетия.

Основни акценти, представени на предпремиерата

• Развенчаване на мита за „орда“ — Авторката поставя под въпрос традиционните представи за „славянско море“ и „шепа номади“, цитирайки генетични изследвания и исторически хроники, които според нея подкрепят тезата, че 681 г. е годината на договор и възстановяване на родовите права пред Източната римска империя.
• Кодът на Първата цивилизация — Проследява се пътят на „чертите и резките“ като форма на ранна писменост; българските руни са представени като духовна технология, която продължава Дунавската протописменост и оказва влияние върху развитието на Шумер и Египет.
• Миграциите на изток и великото завръщане — Миграциите към Северозападна Азия се разглеждат като мисия за разпространение на държавност и металургия; авторката подчертава непрекъснатост в генетиката и културата при завръщането в Европа.
• Цар Колад и забравените владетели — В изследването се обръща внимание на легендарни фигури като Цар Колад и Болг, чиито наследници, според автора, са оказали влияние върху съдбата на Евразия.

Заключение от авторката

„Ние не сме номади. Ние сме народът, от който светът е черпил дух и култура“, заяви Патриция Кирилова при приемането на аплодисментите. Тонът на вечерта комбинира научен размах с патриотична нотка, а дискусиите след представянето обещават да продължат и в медийните среди.

Срещата в Астория остави впечатление за ново начало в търсенето и пренаписването на българската древна история — тема, която очевидно ще продължи да разделя и да вдъхновява.