Международният ред срещу военната сила: защо суверенитетът остава ключов в конфликта в Близкия изток

Кратък преглед

Сензационните заглавия и противоречивите анализи заливат медиите по повод войната в Близкия изток. За да се ориентираме в хаоса, е полезно да разграничим морално-политическите оценки от логиката и правилата на междудържавните отношения. Именно тази разделителна линия ни дава по-обективна рамка за оценка на действията на големите и малките държави.

Как започна конфликтът — правна и политическа перспектива

Мнозина анализатори, вкл. авторът, разглеждат началото на настоящата война като агресивна намеса на САЩ и Израел срещу Иран. Въпреки законните и оправдани опасения за репресивния характер на иранския режим, международното право изисква всяка държава да се ръководи от установените норми при намеса в територията на друг суверенен субект. Законният механизъм за военна намеса, която да не представлява агресия, минава през решение на Съвета за сигурност на ООН — другаде това е недопустимо.

Човешките права като предтекст?

От Втората световна война насам често сме свидетели на обосновки за военни действия чрез позоваване на нарушаването на човешките права. Дори когато злоупотребите са действителни, те често служат за прикритие на други цели — стратегически, икономически или геополитически. Именно това прави легалната рамка и международните институции критично важни — за да се предпази системата от използване на морални аргументи като предлог за агресия.

Превантивната война: спорен юридически механизъм

Темата за превантивния удар винаги е била предмет на ожесточени юридически дебати. Международното право забранява употребата на сила, освен при пряка и непосредствена заплаха или с мандат на ООН. Тезата на САЩ и Израел, че целта е да се предотврати иранска ядрена заплаха, среща възражения: Иран е страна по Договора за неразпространение, а към момента на ескалацията според много наблюдатели (вкл. експерти на МААЕ) не е имало доказана непосредствена заплаха. Нещо повече — двойният стандарт по ядрените въпроси (например неучастието на някои държави в договора и наличието на оръжия) подкопава легитимността на подобни претенции.

Морал срещу правото: казусът „морална мотивация“

Изказването, че решенията се ръководят от „морал“, а не от международното право, не само противоречи на международните норми, но и е морално спорно само по себе си, защото ерозира принципите на равно отношение между държавите. Пристрастното прилагане на „морални“ аргументи води до фрагментация на механизми, които иначе гарантират диалог и превенция на конфликти.

Реакциите на световната сцена

Позициите на отделните държави и лидери разкриват сложността и разломите в международната общност. Примери от последните седмици илюстрират това:

• Канада: публичната промяна в позицията на бившия гуверньор Марк Карни показа, че „средните сили“ могат да се колебаят и да адаптират говоренето си към геополитическите натиски.
• Европа: декларацията на лидерите на Германия, Франция и Великобритания е критична към иранските атаки, но не адресира ясно началото на агресията — пропуск, който омаловажава значението на международното право.
• Испания: правителството на Педро Санчес зае принципна позиция срещу използването на испански бази за операции и бе пример за защита на националния суверенитет; за това получи и остро твърдение от американска страна за търговски санкции.
• Норвегия и Швейцария също изразиха несъгласие с едностранни военни действия, а мнозина европейски държави предпочетоха да запазят дистанция.
• Китай и Русия: макар и вербално критични, те се въздържаха от открита конфронтация със САЩ — наблюдение, което поражда опасения за стратегическо преориентиране и риск от ескалация в по-широк план.

Опасните сигнали

Ако САЩ са готови да рискуват отношенията си с ключови регионални играчи, без видимо притеснение от реакциите на Москва и Пекин, възниква въпросът дали сме свидетели на нова фаза на глобално напрежение. Възможността за директен сблъсък между големите сили не може да се изключи, а ерозията на преговорите като механизъм за решаване на конфликти допълнително влошава положението.

Какво е решението?

Моят избор в полза на приоритета на международното право и принципите на суверенитета не отхвърля моралната критика към репресивни режими. Той по-скоро защитава идеята, че само чрез възстановяване и укрепване на правилата и институциите можем да ограничим войните и да създадем трайни решения за мир и сигурност.

Необходимостта от активна роля на неглобалните държави, на „средните сили“ и на коалиции от суверенни държави е израз на алтернатива на грубата сила. Този път не е утопия: общи усилия, базирани на вековни традиции в развитието на международното право, могат да възстановят значимостта на преговорите, санкциите и международните механизми за отчетност.

Последна дума

Светът е изправен пред избор — да позволи ли на грубата сила да диктува международните отношения или да възстанови ред, основан на правото и уважението към суверенитета. Победата на правилата не е само юридически въпрос: тя е гарант за по-малко кръв и повече възможности за справедливи решения.

София, 15 март 2026 г.

Атанас Будев