Тръмп се превръща в тежест за популистите в Европа

От възторг към дистанция: как конфликтът с Иран промени връзката

Много европейски популистки и крайно дясно ориентирани сили, които първоначално приветстваха избора на Доналд Тръмп, вече трябва да преосмислят отношението си. Близките до движението MAGA позиционирания се оказват проблемни, след като външнополитическите решения на Вашингтон се сблъскаха с продължителни противоречия и военни действия.

Отношенията между „Възраждане“ и Тръмп

Партията „Възраждане“ и нейните лидери дълго време демонстрираха радост от успеха на републиканеца: публични поздравления, покани на инаугурацията, предложения за евентуално въвеждане на щатския долар в България и снимки пред Капитолия, които показаха близост с Републиканската партия. Но след ескалацията в Близкия изток, а особено след събитията около 28 февруари, привързаността към Тръмп се оказа трудна за защита.

Дилемата пред популистките лидери

Конфликтът с Иран постави лидера на „Възраждане“ в напрежение: от една страна остават симпатиите към Тръмп, от друга — дългогодишните критики към американските военни интервенции, подкрепата за Палестина в Газа и скепсисът към режима в Техеран не позволяват лесно оправдание на новите действия. В резултат Костадинов публично квалифицира ударите на Израел срещу Иран като „тероризъм“ и изрази „съжаление“, че САЩ са били въвлечени в конфликта.

Разочарованието сред привържениците

Мнозина симпатизанти на популисткото пространство изразяват разочарование от поредица от решения на администрацията в САЩ: митата върху европейски стоки, непоследователният подход спрямо Русия и Украйна, предложението за закупуване на Гренландия и действията, свързани с Венецуела. Тези ходове подхранват страховете, че американската външна политика следва ресурсни и геополитически интереси — аргумент, който отдавна звучеше в реториката на партии като „Възраждане“.

Европейската десница се дистанцира

С поведението си Тръмп все повече се превръща в неудобен фактор за европейските крайни десни, проруски и антиглобалистки формации. Някои от тях, които до скоро гледаха на него като на съюзник, започват да се разграничават — за да съхранят подкрепата си на местните избиратели и да избегнат асоциации с действия, които в Европа се възприемат като агресивни или непредсказуеми.

Случаят с „Алтернатива за Германия“

В Германия лидерите на „Алтернатива за Германия“, които преди това демонстрираха симпатии към Тръмп и дори поканиха фигури от неговото обкръжение на свои събития, са били посъветвани да ограничат контактите с американски политици и дипломати. Няколко вечери и срещи с представители на Държавния департамент са отменени — сигнал за промяната в стратегията на партията преди предстоящи избори и след спад в доверието към САЩ (според някои проучвания само около 15% от германците ги възприемат като надежден партньор).

Италия и политическите последици

Италианската премиерка Джорджа Мелони също почувства последствията от асоциацията със САЩ и личната ѝ близост до американските консерватори. Някои наблюдатели смятат, че това е допринесло за ниската подкрепа в референдума за съдебна реформа, където централните региони и големите градове — често с по-силна антикъмп настроеност — показаха висока избирателна активност.

Кой остава лоялен?

Въпреки масовото дистанциране, има източноевропейски лидери, които продължават да подкрепят американския президент. Най-явният пример е унгарският премиер Виктор Орбан, който към момента изглежда почти единственият безусловно лоялен съюзник в ЕС. За него и някои други политици подобна подкрепа е и въпрос на политическо оцеляване пред предстоящи избори и международна изолация.

В България фигури като Делян Пеевски публично заявяват ангажираност към Тръмп, а страната — заедно с Унгария — бе сред малкото, които поискаха участие в предложен „Съвет за мир“. Тези политически позиции илюстрират разделението в Европа: част от десницата търси дистанция от Вашингтон, докато други се придържат към тесни връзки с президента на САЩ.

Заключение

С времето съюзяването с Доналд Тръмп все по-често се оказва политически риск за европейските популисти. Международните му решения — от митническа политика до военни операции — разкриват несъответствия с предизборните обещания и формират образ, който многобройни европейски избиратели и партии вече трудно приемат. Това принуждава лидерите на крайната десница да преосмислят публичните си позиции и да коригират дипломатическите си връзки в търсене на политическа устойчивост.