Путин: Тръмп поиска отстъпки — Москва готова на компромиси при реципрочност
Ключови акценти от срещата на руския президент със световните медии
Руският държавен глава заяви пред ръководители на водещи международни новинарски агенции в Константиновския дворец в Санкт Петербург, че Доналд Тръмп е поискал от Москва да направи определени отстъпки по въпроса за Украйна. Путин посочи, че Русия е готова да обсъди компромиси, но само ако Киев отстъпи в същата посока, съобщават Ройтерс и БТА.
Военна позиция и възможности
По думите на президента Русия разполага с всички необходими ресурси за изпълнение на военните си цели и руските сили продължават да напредват в Украйна. Въпреки това Москва изрази готовност за мирни преговори на основата на предложенията, обсъждани на срещата в Анкоридж между Путин и Тръмп.
Орешник — възможности и употреба
Путин засегна и темата за хиперзвуковата ракета „Орешник“, отбелязвайки, че тя може да бъде оборудвана с ядрена бойна глава и има обсег над 5 000 км. Руски сили за първи път изстреляха „Орешник“ срещу украинска територия през 2024 г., но според президента оръжието не е използвано в реални бойни условия — досега е ставало дума само за тестове, важни за вземане на решения относно евентуалното му пълномащабно прилагане.
Европейският съюз, посредничеството и енергийните доставки
Русия е против превръщането на ЕС във военен блок и това поражда тревога, заяви Путин. Той добави, че съюзът може да играе позитивна роля, като убеждава Украйна да приеме компромис, но според руския президент Киев не е склонен към такива стъпки.
Путин посочи бившия германски канцлер Герхард Шрьодер като потенциално надежден посредник между Москва и Европа, без да настоява Русия да налага конкретна фигура за тази роля.
Русия също така изрази готовност да възобнови газовите доставки за Европа и призова Берлин да вземе решение за бъдещето на газопровода „Северен поток“, който е силно повреден след експлозии през 2022 г. Путин уточни, че подновяването на доставките ще зависи от решенията на Германия.
Освен това той прогнозира скорошно подписване на нови енергийни споразумения с Китай, които да намерят добър отзвук на световните пазари, и припомни дългосрочния проект за газопровод „Силата на Сибир 2“ към Китай през Монголия.
Външна политика: Индия и Казахстан
По темата за руско-индийските отношения Путин заяви, че те няма да бъдат компрометирани от засилените връзки на Делхи с Вашингтон. По думите му опитите на САЩ да оказват натиск върху Индия, включително да ограничат нейните отношения с Москва, са безрезултатни.
Отношенията с Казахстан бяха описани като „много успешни“ и развиващи се във възходяща посока, макар и често белязани от остри дискусии по въпроси като финанси, промишлени взаимоотношения, инвестиции и големи проекти.
Коментари на Лавров за ролята на САЩ
Външният министър Сергей Лавров, говорейки в рамките на Петербургския икономически форум, коментира изказване на сенатор Марко Рубио, според което САЩ действат не като посредник по украинския конфликт, а като страна, подкрепяща Киев. Лавров заяви, че ако САЩ наистина са се стремели към мир, боевете отдавна щяха да са приключили.
Рубио информира за предстоящо оповестяване на разплащане по средства в размер на 400 млн. долара, одобрени от Конгреса за Украйна, които бяха забавени от министерството на правосъдието. Лавров отбеляза и че военната подкрепа от Пентагона е предвидена до 2029 г., а санкциите, въведени при администрацията на Джо Байдън, продължават да действат.
Министърът на външните работи също обвини САЩ в стремеж да доминират световните енергийни пазари, посочвайки примери, свързани с Венецуела и изместването на руски компании от международни проекти, което според него илюстрира опитите на Вашингтон да подчини ключови икономически сфери и да въздейства върху конкуренти като Русия и Китай.
Какво следва
Позициите, изложени от руския президент и външния министър, очертават възможен прагматичен дневен ред: готовност за преговори при реципрочни отстъпки, енергийни разговори с Европа и Китай, и засилено противопоставяне на външен натиск върху стратегическите връзки на Москва. Конкретните стъпки ще зависят от реакциите на Киев, Берлин, Делхи и западните столици.