Чернобил и България: осмо място по замърсяване, но първи по облъчване
Водещи заключения от архивите
В ранните години след аварията в Чернобил се установява ясно една тревожна дистинкция: България заема осмо място в Европа по радиационно замърсяване на територията си, но е на първо място по реално облъчване на населението. Този извод беше припомнен от БНТ след преглед на разсекретени документи и свидетелства от онези месеци.
Мълчание, липса на мерки и втори пик през 1987
Ключова причина за високото облъчване е системното мълчание на властите и недостатъчните защитни действия. Според архивите, през пролетта на 1987 г. у нас се регистрира втори радиационен пик. Намаляването на риска можеше да стане чрез внос на чисти фуражи за животните, но управлението отказва да го направи въпреки предупрежденията на учените.
Какви радионуклиди бяха разпространени
Специалисти по дозиметрия описват разпределението на основните изотопи: йод-131 попаднал в млякото, цезий-137 се натрупвал в меки тъкани и мускули, а стронций-90 — в костите.
Петър Узунов, специалист по дозиметрия и лъчезащита в катедра “Атомна физика” на Физическия факултет на СУ: “Всичко беше, по народному казано, поръсено с радиоактивност, имаше йод 131, който влезе в млякото, цезий 137, който отиваше в меките тъкани и мускулите, стронций 90, който пък отива в костите.”
Привилегированите и системата на контрол
От свидетелствата става ясно, че представителите на висшата номенклатура осигурявали тестове за храните, които са внесли от незамърсени територии. Това създаваше двоен стандарт и допълнително задълбочи неравенството в излагането на радиация.
Според участници в процеса: “Висшата номенклатура даваше в нашата лаборатория да се мерят храни, които те са си внесли от незамърсени територии на Европа. Дори тях мереха, извинявайте, че повиших тон, защото е срамота.”
Какво се правеше с храните, обявени за негодни
Архивите и свидетелите описват и практиката с продуктите, маркирани като “негодни за употреба” при нива на радиация, които в много случаи са по-ниски от реалните нива, с които хората се хранят. Част от тези продукти не са изхвърляни — те са връщани обратно в търговската мрежа и в крайна сметка се консумирали.
Проф. Димитър Вацов, автор на “Българският Чернобил. Археология на моралната нищета”: “Можем да видим как резолюциите ‘не е годно за употреба’ при нива на радиация, които са много пъти под онова, което официално яде населението… Отива обратно в магазинната мрежа. Разбира се, ние го изяждаме. То не се хвърля.”
Документален филм и нови документи
На 27 май 2026 г. БНТ ще излъчи документалния филм на Мая Димитрова “Основание за безпокойство: Архивите за българския Чернобил”, който разглежда секретни документи от първите месеци след трагедията и предоставя допълнителен контекст за взетите тогава решения и техните последствия.
Разсекретените документи и спомените на участниците продължават да хвърлят светлина върху причините за неравномерното разпределение на риска и за това как управленски решения — или липсата на такива — оформят общественото здраве.
