Йотова свика ключова среща за гарантиране на честността и сигурността на изборите

Кой участва и защо се проведе срещата

По-малко от две седмици преди предсрочните парламентарни избори в президентството се проведе извънредна дискусия за готовността на институциите да осигурят честен и сигурен вот на 19 април. На „Дондуков“ 2 президентът Илияна Йотова събра членове на Централната избирателна комисия и ръководители от служебното правителство и отговорните администрации.

Присъстващи

На срещата бяха представители на ЦИК, министърът на електронното управление Георги Шарков, външният министър Надежда Нейнски, заместник-министърът на вътрешните работи Иван Анчев и изпълнителният директор на „Информационно обслужване“, сред други отговорни лица.

Подготовката за вота извън страната

Външното министерство докладва за организацията на гласуването в чужбина — 60 904 подадени заявления за участие в изборите на 19 април, което е приблизително два пъти повече в сравнение с изборите през 2024 г. За целта ще бъдат отворени 493 избирателни секции в 55 държави.

Броят на секциите остава близък до този през 2024 г., с изключение на Обединеното кралство, САЩ и Турция, където е приложено ограничение до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства. По указание на ЦИК към списъците са добавени допълнително 6 646 избиратели в Обединеното кралство, Северна Ирландия, САЩ и Турция.

За попълване на секционните избирателни комисии извън страната са подбрани 197 служители от държавни институции (предложили около 850 кандидати). Допълнително ще бъдат командировани 78 служители от централното управление на министерството и 218 служители от задграничните представителства. Един от заместник-министърите е предложил 678 души за запълване на незаетите места в СИК, въз основа на предложения от български общности и дипломатически представителства.

Логистика и машини за гласуване

От 7 април изборните книжа и материали за отдалечени дестинации — Австралия, Нова Зеландия, Република Южна Африка, Бразилия, САЩ и Канада — се изпращат чрез международна куриерска служба. На 8 април е планиран достъп на представители на министерството до склада с машините за гласуване; те ще бъдат опаковани като дипломатически пратки и транспортирани по въздушен и автомобилен път.

Автомобилните маршрути за наземен транспорт са предвидени да потеглят на 14, 15 и 16 април. Външното министерство ще осигури и обратното транспортиране на машините след изборния ден. По думите на председателя на ЦИК Камелия Нейкова, до края на деня се очаква ЦИК да предаде машините за секциите извън страната, за да се гарантира своевременен превоз, особено до далечните дестинации.

Общо 130 машини за гласуване са разпределени в 20 държави и ще бъдат разположени в секции с очакван по-голям наплив. В тези секции комисии често са попълнени до максималния състав от 9 членове, докато при предишни избори е имало секции с 5 или 7 души — мярка, целяща да се справи с очаквания по-висок интерес.

Противодействие на дезинформацията и национална сигурност

Външният министър акцентира, че защитата на изборния процес е въпрос на национална сигурност. Информацията и бързата реакция са ключови за противодействие на дезинформацията — първият доклад от създадения екип за противодействие се очаква да бъде представен в близките часове.

Координацията е изградена върху национални ресурси: МВнР следи открити източници за външна намеса, МВР работи по вътрешните рискове, а Министерството на електронното управление — по киберзаплахите. Създаден е координационен механизъм, чрез който компетентните служби ще проверяват и верифицират получените сигнали.

При нужда се активира и европейският опит чрез Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност — включително Механизма за бърз отговор (Rapid Response), който може да се използва при съмнения за външно вмешателство.

Очаквания и следващи стъпки

Участниците в срещата си поставят за цел да гарантират, че изборният процес ще бъде прозрачен и сигурен, а гласовете на всички български граждани — у нас и в чужбина — ще бъдат зачетени. Силен интерес към гласуването в чужбина, особено във Великобритания, дава основание за надежда за по-висока избирателна активност в сравнение с 2024 г., когато в секциите извън страната гласуваха малко над 150 000 души.