КНСБ алармира за надценки до 135% в търговската верига

Синдикатът призова за мерки срещу концентрацията и високите надценки

Президентът на КНСБ Пламен Димитров защити пакет от предложения, насочени към облекчаване на ценовия натиск върху хранителните стоки и намаляване на влиянието на големите търговски вериги. Димитров говори пред БТВ след среща в Министерския съвет, на която присъстваха президентът Румен Радев, министри, представители на бизнеса и синдикатите.

Защо са нужни промените

Според лидера на синдиката основният проблем е концентрацията на пазарна сила в ръцете на ограничен брой вериги, което потиска истинската конкуренция и води до високи надценки по веригата. Той посочи, че целта на предлаганите мерки е да се създадат условия за по-справедливо разпределение на печалбите между производители, търговци и крайни потребители.

Роля на регулатора

Димитров подчерта, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да получи по-широки правомощия, за да може да реагира бързо при установени нелоялни търговски практики или злоупотреба с пазарно влияние. Наличните секторни анализи на КЗК според него вече показват сериозни пропуски в хранителната верига.

„Анализите на регулатора разкриват масови надценки — в много категории те достигат 80–90%, а при минералната вода са регистрирани дори до 135%“, заяви Димитров.

Кризата в производството и последствията

Синдикалистът свърза високите потребителски цени с дългосрочен спад в националното производство: по думите му броят на стопаните, които отглеждат кози, овце и крави, е намалял с 60–70% в България. Това е довело до понижение на млекопроизводството и до значителен внос на млечни продукти.

Международни примери и предложения

Като пример за по-строг контрол върху надценките Димитров посочи практики в Германия, където веригите прилагат таван от около 35% върху определени групи стоки. Той подчерта, че ако такава политика е възможна там, трябва да се намерят решения и у нас.

Според него преодоляването на разликата между сегашните високи надценки и по-ниските нива може да бъде решено чрез споделяне на маржа между производители и потребители — в резултат цените биха могли да паднат с 5–10%.

Контроверзии и практики в други държави

Димитров защити идеята за ограничаване на надценките въпреки предупрежденията от част от икономистите, че подобни мерки могат да породят дефицити и инфлация. Като контрапример той посочи Гърция, където по думите му има около 1 000 продукта с определен таван на надценката и това не е довело до допълнителна инфлация или липси на стоки.

Той добави, че не е задължително процентният таван да бъде фиксиран със закон, ако търговските участници постигнат съгласие за по-нисък марж.

Какво предстои

Един от най-спорните въпроси — определението за „справедлива цена“ — ще бъде обработен в специална методика, която трябва да бъде разработена в следващите три месеца с участието на регулатори, бизнес и синдикати. Димитров припомни, че концепцията за справедлива пазарна цена има корени още в икономическата теория на Адам Смит.

В краткосрочен план предложените промени целят да усилим контрола върху системните злоупотреби и да върнем част от натиска върху потребителите чрез по-строги регулации и по-ефективен надзор.