Патрис Евра: откровено за тъмните години, бащинството и живота след футбола

Бившият защитник прави откровена равносметка

В широко интервю за The Athletic Патрис Евра разказва за периода си в Манчестър Юнайтед и за прехода към живот извън професионалния футбол. По думите му, сега се чувства по-щастлив, отколкото по време на активната си кариера — тогава е трябвало да бъде „машина“, да крие емоциите и да играе като безкомпромисно „чудовище“, посветено единствено на победите.

Тежки спомени и лични откровения

Евра не се поколеба да заговори и за по-болезнени теми: от расистките обиди, които получи от Луис Суарес преди 15 години, до травмата от сексуални злоупотреби, преживени когато е бил на 13 години. Той подчертава колко трудно е за футболистите да показват уязвимост пред съотборниците и как общественият образ на „силния мъж“ затруднява търсенето на помощ.

Корени и формиране на характера

Роден в Дакар като едно от 24 деца, с баща от Сенегал и майка от Кабо Верде, Евра преживява детство, белязано от премествания — период в Брюксел и отрасване в Париж. Той описва този етап като труден, но именно там „се изковал“ като личност.

Промяната — семейство и емоции

През голяма част от кариерата си Евра е потискал чувствата си, но с годините нещата се променят. Бащинството и срещата с жена му Марго оказват решаващо влияние — тя го помага да се отърве от част от токсичната мъжественост и да приеме, че показването на емоции не е слабост. Евра казва, че днес плачът не го кара да се чувства по-слаб, а напротив — изпитва освобождение.

Резерви към съвременното поколение футболисти

Евра не крие критиките си към младите играчи: според него големите пари, социалните мрежи и многобройните ангажименти (мода, политика, музика) разсейват от професионалната посветеност, която е била характерна за предишните поколения. Той не ги заклеймява изцяло, но изразява убеждението, че вече няма да виждаме футболисти, поддържащи нивото на Лионел Меси и Кристиано Роналдо за толкова много години.

В интервюто Евра предлага искрена и лична картина на живота след футбола — човек, който е преминал през насилие и обществен натиск, но е намерил ново равновесие чрез семейство и емоционална промяна.