Може ли България да блокира пазара за въглеродни емисии?

През март българският парламент прие поредица решения и инициативи, които целят да отслабят прилагането на европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и други климатични политики на ЕС. Появи се впечатление, че страната може едностранно да „спре“ или замрази тези правила. Какво всъщност означават тези ходове и дали подобни действия могат да променят реалността в рамките на Европейския съюз?

Три парламентарни хода, които притесниха експертите

• Блокиране на законодателство за възобновяеми източници — комисията по енергетика не допусна за обсъждане промени, които биха улеснили развитието на чистата енергия.
• Решение срещу ЕСТЕ — проект, внесен първоначално от формация „Възраждане“ и подкрепен от повечето партии, поиска ред мерки, включително дерогации и защита на въглищната енергетика.
• Блокиране на реформи в БЕХ — забрана за преструктуриране на Българския енергиен холдинг, което попречи на планирани стъпки за оптимизация.

Комбинацията от тези три действия доведе до рискован ефект: близо 900 млн. евро от средства по Плана за възстановяване и устойчивост може да останат нереализирани, тъй като механизмът приключва в края на август.

Какво казват експертите

Петко Ковачев: предизборен жест с реални загуби

Ковачев определя ходовете на парламента като предизборни сигнали с малка или никаква практическа тежест на европейско равнище, но с реални финансови и социални последици за страната. Блокирането на закони за възобновяеми източници и орязването на възможности за преструктуриране на енергийния холдинг оставят България без достъп до значими безвъзмездни средства и забавят енергийната модернизация.

Георги Стефанов: ЕС не планира да спре ЕСТЕ, а да я използва като двигател на инвестиции

Стефанов подчертава, че на европейско ниво дискусията не е за „спиране“ на пазара за емисии, а за неговото усъвършенстване и за мобилизиране на огромни инвестиции в зелена енергия и инфраструктура. ЕСТЕ е централен инструмент, който създава икономически стимули за декарбонизация и привличане на капитал. Държава членка може да влияе и да защитава интересите си, но не може едностранно да прекрати прилагането на част от единния пазар.

Райна Ангелова: механиката и ползата от системата “cap and trade”

ЕСТЕ работи по принципа „ограничаване и търговия“ — таван на емисиите, който се свива постепенно, и пазара на квоти, където замърсителите плащат, а иновативните компании печелят. Това насърчава технологични инвестиции и енергийна ефективност. В контекста на България, където делът на въглищата е по-висок от средното за ЕС, отслабване на схемата би задържало зависимостта от изкопаеми горива и щеше да удължи периода на уязвимост спрямо нестабилни световни пазари.

Апостол Дянков: пазарът на емисии като икономически инструмент и избор за бъдещето

Дянков припомня историческите корени на търговията с емисии в САЩ и аргумента, че пазарните механизми често дават по-евтино решение от масовите регулации или всеобщите данъци. Той предупреждава, че алтернативата на правилно функциониращ механизъм за въглеродните емисии е продължаваща зависимост от изкопаеми горива, с всичките ѝ рискове — от високи цени и шокове до по-голяма уязвимост при конфликти и разрушения на енергийната инфраструктура.

Между националния популизъм и европейските реалности

На 18 март десет държави — сред които и България — са изпратили писмо до председателя на Европейската комисия с искания за ускоряване на прегледа на ЕСТЕ и мерки като защита срещу „изтичане на въглерод“, реформи в Резерва за стабилност на пазара (MSR), удължаване на безплатните квоти и мерки срещу рязко поскъпване на електроенергията. Подписването показва, че има легитимни искания за промяна, но национални парламентарни решения, които да „замразят“ схемата, просто нямат правна възможност да отменят европейския ред.

Заключение

Решенията, приети в кратък парламентарен мандат, могат да имат силна политическа символика, но не могат едностранно да „спрат“ европейски механизми като ЕСТЕ. В същото време те носят реални последици — финансови загуби, забавяне на модернизацията и продължаване на уязвимостта на енергийния сектор. Ако целта е запазване на конкурентоспособността и защита на домакинствата и бизнеса, където е възможно трябва да се търси подобряване и адаптация на инструментите, а не тяхното пълно премахване. ЕСТЕ, правилно управлявана, остава ключов механизъм за инвестиции и енергиен преход.