Николай Кръстев: Белград негодува срещу Радев заради въпроса с „ич“ в имената

Защо в Белград имат резерви към бившия ни президент

Журналистът Николай Кръстев разясни в предаването „Метроном“ по Радио ФОКУС защо в сръбската столица не гледат благосклонно на Румен Радев. По думите му причината е свързана с едно от посещенията на Радев в Сърбия, когато той повдигнал въпроса за връщане в граматичен план на българските имена в Западните покрайнини.

Статуквото и формата „-ич“

Кръстев посочва, че Александър Вучич и близките му среди предпочитат да запазят съществуващото положение, включително окончанието „-ич“ в личните имена. Всякакви опити за подкрепа или промяна в тази посока срещат неодобрение от страна на сръбското ръководство и неговите анализатори.

Реакциите след изказвания за въоръжаването

Според Кръстев в миналото Радев е отправял опасения относно превъоръжаването в региона, което предизвикало остри отговори от политици и близки до Вучич експерти. Те интерпретирали българската позиция като враждебна — дори с обвинения, че България и Хърватия имали намерения да „унищожат“ Сърбия, заради което тя трябвало да се въоръжава.

Кръстев припомня, че в историческите интерпретации често се избират удобни за дадена страна фрагменти — например ролята на Сърбия в нападението срещу България през 1885 г. бива забравяна или омаловажавана.

Защита на българите в Западните покрайнини

Журналистът твърди, че България има желание да защитава етническите си общности в западната съседка — хора, отделени от страната ни след Първата световна война. Именно тази политика е фактор за охладнялото отношение от страна на Белград, според него.

Какво може да предприеме София

Кръстев настоява България да действа по-активно чрез институциите на Европейския съюз и чрез двустранни партньорства, за да окаже влияние върху властите в Белград. На първо място това може да бъде насочено към подобряване на икономическото и финансовото положение в българските общности там.

Демографски тревоги и инфраструктурни предложения

Според него някои от общините в региона са сред най-бедните и населението масово напуска, а на негово място често идват представители на ромската общност, което променя етническата картина. Това е развитие, което България трябва да наблюдава внимателно, защото в перспектива може коренно да промени етническото съотношение в градове като Цариброд и Босилеград.

Кръстев добавя и практическо предложение: в районите, доминирани от българи, да има пряка свързаност между двата центъра в Западните покрайнини, вместо за кратък път между Босилеград и Цариброд да се налага придвижване през територията на България.

Заключение

Журналистът подчертава, че като член на ЕС България разполага с инструменти да постави въпроса за защитата на своите сънародници в Сърбия като приоритет в балканската си политика. Остава да се види към кои конкретни действия ще се насочи София и как това ще бъде възприето в Белград.