Нагласите в Европа се променят: САЩ често се възприемат като по-голяма заплаха от Китай

Кратко обобщение

Ново проучване, публикувано от Politico и проведено между 13 и 21 март сред 6 698 респонденти в шест ключови европейски държави, показва значителна промяна в обществените нагласи: все повече европейци виждат Съединените щати като заплаха — понякога дори повече от Китай.

Методология и обхват

Анкетата обхваща шест държави от ЕС: Полша, Испания, Белгия, Франция, Германия и Италия. Проучването измерва възприятията към външни актьори (САЩ, Китай, Русия) и нагласите към европейската отбрана, колективна защита и подкрепа за Украйна.

Защо образът на САЩ се влоши

Резултатите отразяват възприятията след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. В анкетираните градски и национални дискурси американската политика бе поставена под съмнение заради тон и действия като поставяне под въпрос на ангажиментите към НАТО, заплахи за анексиране на Гренландия и части от Северна Америка, налагане на мита срещу съюзници и военни действия срещу Иран, към които много европейски правителства отказаха да се присъединят. Тези фактори допринасят за отслабване на доверието в САЩ като стабилен съюзник.

Основни цифри и сравнения

От шестте изследвани държави само 12% от анкетираните виждат Америка като близък съюзник, докато 36% я възприемат като заплаха. За сравнение, Китай е посочен като заплаха от 29% от участниците.

Русия

Русия остава най-голямата заплаха в очите на европейците — 70% от респондентите посочват Москва като риск за сигурността.

Национални различия

• Испания: най-висок дял, който вижда САЩ като заплаха — 51%.
• Италия: 46% възприемат САЩ като заплаха.
• Белгия: 42%.
• Франция: 37%.
• Германия: 30%.
• Полша: само 13% считат САЩ за риск — ангажиментът със САЩ остава силен в страната, която граничи с Русия.

На ниво държава заплахата от Вашингтон надхвърля тази от Пекин в четири от шестте страни; единствено във Франция и Полша китайската заплаха се оценява по-високо.

Подкрепа за европейска отбрана и автономия

Анкетата показва солидна подкрепа за по-силна европейска отбранителна политика и по-голяма стратегическа автономия:

• 76% биха подкрепили изпращането на национални военни сили в защита на съюзник от НАТО, ако той бъде нападнат; процентът нараства до 81% при сценарий за защита на друг член на ЕС.
• 86% смятат, че Европа трябва да развие собствени отбранителни способности, а 56% са „категорично съгласни“. Подкрепата е най-висока в Полша и Белгия (по 95%) и в Германия (89%).
• 69% подкрепят идеята за обща европейска бойна сила, действаща заедно с националните армии (от 60% във Франция до 83% в Белгия).

Граници на готовността: политическа подкрепа срещу лично участие

Докато политическата подкрепа за колективна защита е висока, готовността за лично участие в бой е значително по-ниска:

• Само 19% биха „взели оръжие и се биели“, ако собствената им държава бъде нападната.
• 47% предпочитат ролите, които не включват пряк бой — логистика, медицинска помощ или гражданска защита.
• 16% биха подкрепили страната си без пряко участие, а 12% биха обмислили напускане на страната.

Този разрив между институционалната подкрепа и индивидуалната готовност представлява предизвикателство за европейските правителства, които целят да разширят военните си капацитети.

Разходи за отбрана и мнения

Смесените нагласи към бюджетите за отбрана са ясно изразени:

• 37% смятат, че страната им харчи приблизително правилната сума за отбрана.
• 37% я смятат за недостатъчна.
• 22% мислят, че се харчи твърде много.

Разлики по държави: Германия (40%), Франция (44%) и Испания (43%) са по-склонни да подкрепят увеличаване на разходите; в Италия 39% смятат, че разходите са твърде високи; в Полша 56% оценяват настоящите нива като правилни. Полша планира за тази година разходи за отбрана от около 4,8% от БВП — най-висок дял сред членките на НАТО.

Подкрепа за Украйна

Въпросът за помощта за Украйна разделя общественото мнение:

• 34% смятат, че Европа не прави достатъчно.
• 31% смятат настоящото ниво за приблизително правилно.
• 30% смятат, че Европа прави твърде много.

Национално: в Германия 45% смятат, че подкрепата е недостатъчна. В Италия 42% смятат, че Европа помага твърде много. Испания и Белгия по-скоро мислят, че подкрепата е недостатъчна, а във Франция мненията са по-равномерно разпределени.

Дебатът за наборната служба

Германците демонстрират силна подкрепа за връщане на някаква форма на задължителна служба: 78% в подкрепа на възстановяването на наборна военна служба или граждански задължения; в Белгия подкрепата е 76%. В Италия 53% са „за“, а в Испания 54% се противопоставят на идеята.

Заключение

Резултатите показват двоен сигнал: европейското обществено мнение иска по-силна и по-независима отбрана, но готовността за лично участие и разширяване на военните разходи остава разделена. В същото време тревожните нагласи към САЩ свидетелстват за ерозия на доверието към традиционния трансатлантически партньор и подчертават политическите трудности пред европейските лидери при баланс между сътрудничеството със САЩ и изграждането на по-голяма европейска автономия.