Богданов: При 150–200 долара за барел ще трябват спешни мерки

Икономистът посочва прага, при който е необходима политическа готовност

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика предупреди, че макар да няма пълномащабна криза в момента, при значително поскъпване на петрола ще се наложат спешни мерки. В интервю за БНР той подчерта, че бъдещето зависи много от развитието на военния конфликт в региона и че всичко може да бъде предотвратено с адекватни действия и стабилни публични финанси.

Какво означава сегашното поскъпване

Богданов отбеляза, че досегашното увеличение на цените на горивата — около 20% — не е безпрецедентно и икономиката може да се адаптира. Все пак той добави, че всяка криза носи загуби и че въпросът не е дали ще има щети, а как те да бъдат разпределени и смекчени.

Оценка на правителствените мерки

Икономистът смята, че мярката с еднократните 20 евро е предимно социална и бюджетно струва относително малко — малко над 20 милиона евро през първия месец, което не е критично за макробаланса. По думите му обаче част от мерките за бизнеса можеше да бъдат отложени или по-премислени, тъй като в условия на криза се вземат решения, неприемливи в нормални времена.

Кога идва „истинската“ криза

По-големият риск, според Богданов, настъпва при много по-високи нива на петрола — около 150–200 долара за барел. Тогава държавата трябва да има „оръжия в арсенала“ — конкретни инструменти и планове за действие, защото сегашният етап все още не налага екстремни мерки.

Гласът на финансовия журналист

Стефан Антонов допълни, че България е относително слабо подготвена за нов шок. Фискалните резерви са около 6% от БВП, включително средства с ясно предназначение като ядрени фондове и Сребърния фонд, което ограничава маневреността при финансова поддръжка.

Нуждата от таргетирани и разумни интервенции

Антонов критикува популистките и широки по обхват мерки и призова помощите да бъдат насочени към секторите, които ще понесат най-голям удар. По думите му ресурсът на държавата е ограничен и политиката трябва да пази ключовите производства и работни места, вместо да разпилява средства върху цялото общество.

Заключение

Икономистите се обединяват около идеята, че сега е моментът за планиране и консолидация на публичните финанси, а не за панически рекламирани мерки. При по-дълбоко влошаване на конфликта и скок на цените на петрола ще е нужно бързо да се приложат подготвени, целеви решения, които да ограничат щетите за най-уязвимите сектори и домакинства.