Радев и ‘полезният’ евроскептицизъм: риск или разумна критика?
Ранен знак за нов курс
Още в началото на мандата си Румен Радев изненада с простото, но провокативно твърдение: “Европа има нужда от една солидна доза евроскептицизъм”. Това изказване, поднесено само две седмици след поемането на властта, загатва за потенциална промяна в отношението на новото правителство към европейската интеграция — не като категоричен отказ от ЕС, а като по-критичен и предпазлив подход.
Критиките към ЕС: обосновани, но непълни
Европейските институции имат реални слабости. Те често функционират далеч от пряк обществен контрол, а паневропейска гражданска сфера не съществува в същия смисъл, в който работят националните обществености. Без силен вътрешен коректив бюрокрацията се разраства, решенията се забавят, а ефективността пада. Тези аргументи за необходимостта от самокритика на ЕС не са нови и заслужават обсъждане.
Последователност или селективност?
Обаче критиката към европейските центрове на власт звучи искрено само ако е последователна. Ако говорим остро за дефекти в ЕС, но мълчим за другите големи играчи, които днес представляват по-голяма геополитическа заплаха за сигурността на Европа — Кремъл и Белия дом — възниква впечатление за селективност. Путин продължава четвъртата година да налага насилие върху украинската територия, а политическите превратности в САЩ подкопават устойчивостта на евроатлантическата солидарност. Пресяването на критиката единствено към Брюксел обаче улеснява тези, които биха използвали евроскептицизма в свои интереси.
Евроскептицизмът като инструмент на външна пропаганда
В някои прояви българският евроскептицизъм припомня мек вариант на путинизма: той често се поднася с реторика за национално право на различно мнение в ЕС, но в практиката се припокрива с руски външнополитически интереси — призиви за премахване на санкциите, отхвърляне на Зелената сделка или с оплаквания от „джендърите“. Така евроскептичните тези могат да изглеждат като местен глас, докато всъщност повтарят чужди пропагандни наративи.
Защо това има значение
Разликата между авторитарни режими и либералната демокрация не е само етническо или културно противопоставяне, а въпрос на начин на упражняване на властта — чрез принуда и насилие, или чрез зачитане на човешките права и институционален контрол. В момента пропагандните кампании на автокрациите целят да ерозират доверието в демократичните процеси и да подкопаят склонността на гражданите да защитават тези процеси. Евроскептицизмът, ако остане без критичен обществен дебат и без обективна оценка на рисковете, може да се превърне в удобна маска за външни влияния.
Възможните сценарии за правителството
Към кой път ще се ориентира кабинета на Радев зависи от това дали евроскептицизмът ще остане като инструмент за дебат или ще бъде канонизиран като държавна доктрина. Историята показва — държавните идеологии, когато се наложат, служат и като алиби за репресии и за заглушаване на опозицията. Дълбока и институционализирана критика на ЕС е различна от превръщането й в монолитна държавна доктрина.
Какво помнят избирателите
Мнозина подкрепиха Радев с очакването той да разчисти олигархични зависимости и да възстанови прозрачността в управлението. Това не е същото като замяна на евроатлантическата ориентация с концепция за системен евроскептицизъм. Ако правителството загуби балансa между конструктивна критика и държавническа отговорност, това би било в разрез с доверието, което му бяха оказали гласоподавателите.
Текстът изразява личното мнение на автора и не е задължително да отразява позицията на редакцията.
