Втората армия поема Беломорска Тракия — 20 април 1941 г.
Контекст и статут на България през пролетта на 1941 г.
В началото на март 1941 г. Царство България официално се присъединява към Тристранния пакт — Германия, Италия и Япония — и така прекратява периода на формален неутралитет. Въпреки съюзническите си ангажименти, България запазва статут на невоюваща страна и не изпраща свои части в прякото наступление срещу Югославия и Гърция, започнало на 6 април.
Влизането в Беломорска Тракия
На 19–20 април 1941 г. български войски навлизат в териториите на Вардарска Македония, Западна Тракия и части от Източна Егейска Македония. Тези ходове се извършват на базата на договорки с Германия и Италия за поемане на административен и военен контрол след разгрома на югославските и гръцките войски от вермахта.
Политически и дипломатически реакции
Великобритания прекратява дипломатическите отношения с България още в началото на март 1941 г., непосредствено след присъединяването ѝ към Оста. Към 20 април България обаче все още поддържа дипломатически връзки със САЩ и СССР. Символична война срещу Великобритания и САЩ е обявена едва на 13 декември 1941 г.
Военно изпълнение
Операцията в Беломорска Тракия е поверена на Втора българска армия и включва 10-а Родопска и 11-а пехотна дивизия, 2-ра гранична бригада и 2-ри армейски артилерийски полк. Влизането в тези територии следва германската офанзива “Марита” и капитулацията на гръцките сили в северните райони; съгласието за българската окупация е дадено с оглед освобождаване на германски дивизии за предстоящия Източен фронт.
Администрация и география на новите територии
На практика българските части заемат земите между реките Струма и Марица, с изключение на малка демилитаризирана зона по границата с Турция, останала под германски контрол. Новопридобитите области са организирани администрационно като “Беломорска област” с център Гюмюрджина, а под българска администрация преминават и островите Тасос и Самотраки.
Значение и възприятие
В българското обществено и политическо пространство събитието е възприето като стъпка към реализиране на националния идеал за обединение. В същото време страната остава в силна военно-политическа зависимост от Третия райх.
Обрат и изтегляне през 1944 г.
С промяната на международната обстановка през 1944 г. и под дипломатическия натиск на Съюзниците българското присъствие в Беломорието започва да се оттегля. Правителството в Лондон заявява, че няма да подпише примирие с България, докато последният български войник не напусне гръцките територии.
Първоначално СССР подкрепя опитите на новото правителство (Отечествен фронт) да запази българското присъствие, но след натиск от британска страна Сталин се съгласява с изискванията. На 6 октомври 1944 г. той нарежда на Георги Димитров незабавното изтегляне на българските части от Гърция и Югославия; на 10 октомври правителството на Отечествения фронт издава заповед за евакуация на Втори окупационен корпус от Беломорието.
На 28 октомври 1944 г. България подписва официално примирие със Съюзниците (СССР, САЩ и Великобритания) и се отказва от всички територии, придобити след 1941 г. Въпреки дипломатическите опити за автономия или специален статут на региона, до края на октомври българската администрация и армия се изтеглят зад границите от преди 1941 г.
Кратка равносметка
Епизодът от април 1941 г. остава ключов за разбирането на българската външна политика по време на Втората световна война: стремеж към национално обединение, обвързване с мощен съюзник и в крайна сметка загуба на придобитите територии в следствие на по-широките военни и дипломатически промени в Европа.
