Антон Гицов: Действията на България и руското определение „враждебна държава”

June 5, 2026 Информирваш ме

Факти за доставките

Според Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия (UNROCA), от началото на руско-украинския конфликт България е изпратила към Украйна следните въоръжения:

Чрез маршрут през Чехия

40 леки бронирани верижни транспортьора МТ-ЛБ;
22 танка Т-72;
2 бронирани автомобила HMMWV (“Хъмви”);
1 бойна машина на пехотата БМП-1;
38 артилерийски системи калибър 122 мм.

Чрез маршрут през Великобритания

18 самоходни артилерийски установки 2С1 „Гвоздика“ (122 мм);
3 верижни транспортьора МТ-ЛБ;
3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм).

Директни доставки

50 зенитни установки ЗУ-2;
100 картечници калибър 7,62 мм;
100 ръчни гранатомета ATGL-L2;
3000 еднократни гранатомета Bulspike.

Ключови данни за началото на 2022 г.

България е осигурила около една трета от всички боеприпаси, които са били използвани от украинската армия през първата половина на 2022 г.;
близо 40% от необходимите горива за Военните сили на Украйна също са дошли от нашата страна.

В официалните регистри не са отразени данни за значителен износ на боеприпаси, преминавал през Полша и Румъния по сделки със санкционирано значение, за което фигурира подписът на Корнелия Нинова като министър на икономиката — пратки, които също са стигали до Украйна.

Последици и политически действия

С част от изброените въоръжения са били поразявани руски военни, а също и цивилно население в отделили се от Украйна райони като Донецк и Луганск. Паралелно с доставките България предоставяше и икономическа и финансова помощ, строго прилагаше гласуваните в ЕС санкции срещу Русия, експулсира десетки руски дипломати и участва в наземни и морски учения с натовско присъствие, които Москва възприемаше като насочени срещу нея.

Политическият и управляващ елит, определян от част от обществото като русофобски, публично осъждаше реакциите на Москва и заявяваше, че страната ни е обявена за неприятел. В същото време представените по-горе факти очертават по-широк контекст на българската политика през този период.

Вместо заключение

Дадените доставки, ниво на помощ и политически практики поставят въпроса дали руската квалификация е напълно необоснована или е резултат от конкретни действия. Оценката остава субективна — на политиците, на експертите и на гражданите, които следят развитието на отношенията между София и Москва.