Ормузкият риск и резервите: може ли освобождаването на петрол да укроти пазара?

Миналата седмица 32 държави се договориха да използват част от стратегическите си нефтени резерви, за да омекотят натиска от бързо поскъпващия петрол. Решението обаче бе засенчено от ескалацията на атаките на Иран в Ормузкия проток, където няколко търговски кораба — сред които петролни танкери и товарни съдове — бяха поразени от ракети, безпилотни апарати и експлозиви.

Защо Ормуз е критичен

Проливът, известен още като Ормузкият проток, е ключова артерия за износа на петрол и природен газ от страните в Персийския залив — през него преминава около една пета от световните доставки на суров нефт и газ, основно към азиатските пазари. От началото на конфликта на 28 февруари действията на Техеран фактически затвориха пролива, което доведе до почти пълно блокиране на трафика на танкери и рязко увеличи опасенията за стабилността на глобалния енергиен пазар.

Какво означава това за производителите

Водещи производители в региона — Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и ОАЕ — намалиха добива, защото почти нямат свободен капацитет за съхранение. Това ограничение върху предлагането допълнително напрегна пазара и засили необходимостта от използване на държавните резерви.

Какво е стратегическият петролен резерв?

Стратегическият резерв е държавно контролиран запас от суров петрол (понякога и от рафинирани продукти), предназначен да се използва при сериозни прекъсвания в доставките или при шокове на пазара. Концепцията в сегашния ѝ вид задълго бе формирана след нефтената криза от 1973–1974 г., а първият модерен федерален резерв бе създаден в САЩ през 1975 г. в отговор на ембаргото от страна на арабските държави.

Членовете на Международната агенция по енергетика (МАЕ) поддържат значителни аварийни запаси: над 1,2 милиарда барела държавни резерви плюс около 600 милиона барела, държани от индустрията. Аналитични оценки поставят Китай като държава с най-голям общ резерв за извънредни ситуации — около 1,3 милиарда барела според фирмата Vortexa — следван от САЩ със 415 милиона барела в официалния Стратегически петролен резерв (SPR). Към тези 415 милиона барела се добавят и приблизително 439 милиона барела в частни складове, което осигурява около 40 дни покритие за американското търсене.

Какво ще бъде пуснато на пазара

МАЕ съобщи, че страните-членки планират общо освобождаване от около 400 милиона барела от своите аварийни запаси. За сравнение, досегашният най-голям координиран вълнови шок бе след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., когато бяха освободени 182 милиона барела.

САЩ обявиха, че ще поемат водеща роля, като планират да извадят 172 милиона барела от SPR. Япония ще освободи около 80 милиона барела, което покрива приблизително 45 дни вътрешно потребление, използвайки комбинация от държавни и частни запаси. Допълнително участие ще имат Германия, Австралия, Франция, Южна Корея и Обединеното кралство. Членовете на МАЕ са задължени да държат количества, еквивалентни на около 90 дни внос.

Различните държави съхраняват резервите си по различен начин: американският SPR е складиран предимно в подземни солни каверни по крайбрежието на Мексиканския залив и съдържа само суров нефт. Някои европейски държави държат и рафинирани продукти — бензин, дизел и реактивно гориво. Китай, който не е пълноправен член на МАЕ, не обяви освобождаване; вместо това Пекин се фокусира върху вътрешната сигурност на доставките и ограничи износа на рафинирани горива.

Как това ще повлияе на цените?

Повечето пазарни анализатори смятат, че освобождаването на резерви ще облекчи натиска в краткосрочен план, но е малко вероятно да доведе до трайно или драстично поевтиняване. МАЕ предупреждава, че планираните количества биха могли да заместват доставките от Персийския залив само за три до четири седмици. Дори при спад с няколко долара въздействието ще е ограничено, защото глобалният пазар на нефт е в порядъка на около 100 милиона барела на ден.

Анализаторите дават и по-строги оценки: Дейвид Морисън от британската Trade Nation заяви пред агенция Франс прес, че ако целта е била да се сложи таван на цените, мерките са се провалили — особено при фактическата блокада на Ормузкия проток. Capital Economics също прогнозира възможен растеж на цените, ако проливът остане затворен по-дълго време.

Какво следва?

Използването на стратегически резерви е инструмент за краткосрочно успокояване на пазара. Ако обаче конфликтът около Ормуз продължи и доставките останат нарушени, освободените количества ще изгубят своята сила и пазарите най-вероятно ще търсят по-трайни решения — от дипломатически действия и военно осигуряване на транзита до ускорено разширяване на възможностите за съхранение и доставки от алтернативни маршрути.

Автор: Николас Мартин