Военното положение в Североизточна България и бунтът срещу десятъка (1900)

Защо избухнаха вълненията

Краят на XIX и началото на XX век донесоха сериозни икономически предизвикателства за българското село. Правителството на Тодор Иванчов (1899–1901) търси начин да подобри държавните финанси и предлага да замени въведения през 1894 г. поземлен данък с натурален десятък — такса в натура, събирана от земеделската продукция. Предложението предизвиква масово недоволство сред селяните и създава основа за организирано и неорганизирано съпротивление.

Масови протести и първите сблъсъци

Още по време на обсъждането на законопроекта в Х ОНС се появява широко селско движение срещу възстановяването на натуралния десятък. Между 1899 и 1900 г. са проведени над 190 митинга и събрания. След влизането в сила на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. недоволството прераства в открити бунтове и се съчетава с усилията за създаване на самостоятелна земеделска партия.

Ключови епизоди: Варна, Русенско и Дуранкулак

Първото голямо стълкновение се случва във Варна. Митинг, организиран на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет, завършва с въоръжена намеса на полиция и войска и налагане на полицейски час.

В Русенски окръг в с. Тръстеник се събират 4–5 хил. души от околните села и стават сражения с войската. За да овладее ситуацията, правителството обявява военно положение на 21 април в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия.

Най-кървавите сблъсъци са в с. Дуранкулак — след намесата на войската десетки са ранени, а около 90 души загиват. Тези събития предизвикват разширяване на репресивните мерки върху цяла Североизточна България.

5 юни 1900 г. — военно положение в Шумен и Варна

На 5 юни 1900 г. кабинетът на Тодор Иванчов въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. В селата с продължаващо съпротивление са изпратени войскови части, а извънредните правомощия позволяват властите да налагат със сила на земеделците да декларират облагаемата си продукция.

Репресии, политически последици и обществена реакция

Широката употреба на армия и полиция води до множество арести и процеси: значителен брой хора са осъдени за подбудителство и непокорство, десетки учители са уволнени или интернирани за агитация срещу десятъка. Конфликтът между лидери в правителството — включително спорове между Васил Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е противопоставен на репресиите — допринася за политическата нестабилност.

В резултат на кризата двама водещи фигури подават оставки, а през ноември 1900 г. цялото правителство подава оставка.

Промени в политическата сцена и дългосрочни ефекти

Десятъкът остава централен въпрос на парламентарните избори в началото на 1901 г. Победилият съюз на демократите и прогресивнолибералите отменя натуралния данък същата година и издава амнистия за участниците в бунтовете.

Кампанията срещу десятъка подпомага издигането на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) — от професионално-съсловна организация той постепенно се превръща в политическа сила, която ще играе все по-важна роля в българската политика през ХХ век.

През 1903 г. Тодор Иванчов е осъден от Държавния съд за нарушения на конституцията по време на управлението на радослависткия режим и получава осем месеца лишаване от свобода, но няколко месеца по-късно е амнистиран от стамболовистите.

Наследство

Събитията около десятъка през 1899–1901 г. показват как икономическите реформи могат да предизвикат широко обществено съпротивление и да променят политическата карта на страната. Бунтовете укрепват позициите на земеделското движение и оставят трайна следа в развитието на българската партийна система.