Д-р Борислав Цеков: Европейският съд не може да отменя националната конституция

Въпросът за върховенството: кой определя границите на властта

В последните години се засилва натискът за разширяване на правомощията на Съда на Европейския съюз до мяра, в която той да може да поставя под въпрос или да заобикаля националните конституции. Доц. д-р Борислав Цеков предупреждава, че това представлява не просто правна, а и демократична опасност: централният принцип на конституционната държава е суверенитетът на народа, реализиран чрез учредителната власт, и нищо — нито делегираните органи, нито външни институции — не може да надскочи нейния юридически и политически приоритет.

Учредителната власт и неприкосновеността на конституцията

Конституцията произтича от суверенния народ и очертава рамките за всички публични власти. Делегираните компетенции са винаги по-тесни от тези на учредителната власт; това е класически правен принцип, известен още от римското право — никой не може да даде на друг повече права, отколкото сам притежава. Следователно основният правен поредък на държавата — нейната конституция — стои над нормативните и съдебните актове на всякакви вторични органи.

Европейското право: учреден, не суверенен порядък

Правото на ЕС има специален статут и надмощие пред националните закони само до степента, до която националните конституции са го делегирали. То е учреден правен порядък, създаден въз основа на договори между държавите-членки, а не суверенен източник на право, стоящ над националните основни закони. Поради това тезата за безусловен примат на европейското право над националните конституции е спорна и, според Цеков, продукт на съдебен активизъм, обслужващ федералистка политическа доктрина и институционални интереси в Брюксел.

За да бъдат защитени суверенните правови ядра на държавите, в Договорa за Европейския съюз бе записано задължението на институциите на ЕС да уважават националната идентичност на държавите-членки (чл. 4, ал. 3 ДЕС). На тази основа възникна и концепцията за “конституционна идентичност” — механизъм, чрез който държава-членка може да откаже прилагане на съюзни норми, когато те противоречат на основни принципи на националния конституционен ред.

Дело C-43/24 (Shipov): конкретният конфликт

Повод за острата реакция е решението на Съда на ЕС по дело C-43/24 (известно като Shipov). Става дума за искане на лице с българско гражданство, посочено при раждане като мъж, което преминава към хормонална терапия, установява се в Италия и търси промяна на пола, името и ЕГН в българските регистри. Съдът на ЕС реши, че национална правна уредба, която изцяло забранява промяна на пола в документите, може да наруши правото на свободно движение в ЕС.

Това решение би имало обвързващо значение за държавите-членки, ако въпросът беше изцяло законов. В българската система обаче понятието “пол” е конституционализирано и Конституционният съд на Република България го тълкува в неговия биологичен смисъл — позиция, която е задължителна за българските органи. Оттук произтича конфликтът: дали решение на Съда на ЕС може да надвиши и отменя задължителните тълкувания на националната конституция?

Защо авторът счита, че Съдът на ЕС е надхвърлил компетенциите си

Доц. Цеков критикува разширителното тълкуване на свободата на движение, което Съдът прави в Shipov, и го сравнява с образци на съдебен активизъм, довели в миналото до противоречиви резултати в други правни порядки. Според него свободното движение е инструмент за гражданска и икономическа мобилност, а не средство за заобикаляне на националните конституционни норми. Ако чрез тълкуване на принципи от договорите Съдът на ЕС се опита да променя приложимите конституционни правила на държава-членка, това би било ultra vires — извън правомощията на тази институция.

По същество, аргументът е ясен: последната дума по въпроса за тълкуването и защитата на националната конституция принадлежи на националния конституционен съд. Съдът на ЕС е върховен тълкувател на европейското право, но не и на националните основни закони и не може едностранно да ги обезсили.

Заключение и препоръки

Действията на Съда на ЕС по делото Shipov предизвикват спор за границите между делегираните европейски компетенции и националния конституционен суверенитет. Авторът настоява българските институции да отстояват и защитават задължителните тълкувания на Конституцията, защото те носят отговорност пред суверенния народ, а не пред брюкселските администрации. По неговите думи: националният конституционен ред и неговото ядро — включително понятието за пол, тълкувано конституционно — трябва да останат под контрола и в резолюцията на компетентните национални институции.