Последиците от пасивността: Европа между САЩ, Иран и Украйна

Коментар на Дирк Емерих

Преговорите между Вашингтон и Техеран до този момент изглеждат провалени и бяха последвани от нови реторични и стратегически заплахи. Доналд Тръмп отново засили тоновете си, говорейки за най-строги мерки спрямо аятоласите и дори за блокиране на Ормузкия проток. Неговите изявления са противоречиви и дават впечатление за президента, който се защитава и губи контрол върху развоя на събитията.

Европа без ясен курс

В същото време европейската дипломация все още блуждае без ясен план — и Германия не е изключение. След колебливи сигнали Берлин се дистанцира от инициативите на САЩ. Министърът на отбраната Борис Писториус открито заяви, че „това не е нашата война“, въпреки че Тръмп приписа думите на канцлера Фридрих Мерц. Според Мерц Германия би участвала в гарантиране на сигурността в Ормузкия проток едва след прекратяване на военните действия.

Това отлагане има и икономически измерения: цената на петрола отново премина прага от 100 долара за барел, а Германия вече усеща ефекта — риск от поредна година без осезаем растеж.

От пасивен наблюдател към активен играч

Вярно е, че НАТО не е инициаторът на конфликта с Иран и че започването на военни действия представлява нарушение на международното право. Подобна позиция трябваше да бъде заявена ясно. Но шест седмици след началото на конфронтацията е време Германия и Европа да обмислят как да управляват последствията и как да излязат от сегашната безпомощност.

Новото отчуждение между Берлин и Вашингтон усложнява картината. Паметта за времената на Ангела Меркел и напрежението с Тръмп е жива, а възстановяването на стари разломи заплашва да ерозира трансатлантическото партньорство. Заплахите на Тръмп за излизане от НАТО и частично изтегляне на американски войски от Германия не са само словесни — те имат стратегически последствия.

Разделението в алианса ще бъде болезнено

Някои в Европа дори предлагат да се игнорира САЩ в рамките на Алианса или дори да се изключат американците от него. Подобни емоционални реакции обаче не решават проблемите — те само отслабват и без това крехкото глобално разпределение на сили. Разпад на НАТО ще разклати сигурността на целия европейски континент и ще остави страните уязвими, тъй като Европа още не е готова да поеме самостоятелно пълната си отбрана.

Освен това последиците за Украйна могат да бъдат катастрофални. Ако САЩ ограничат или прекратят подкрепата си, тежестта за Киев ще падне почти изцяло върху европейските държави. А ако интересите на Вашингтон и Москва се окажат близки по условия за край на конфликта, ще видим непоносимо разделение: двете най-големи ядрени държави от едната страна и частично разединената Западна коалиция от другата — сценарий, с който Кремъл може да извлече политически дивиденти.

Моралната позиция трябва да върви с прагматични действия

Да обвиняваме изцяло Тръмп е удобно, но не решава задънените улички. Европа все още продължава да мисли по модела от 1990-те и 2000-те — че либералната демокрация автоматично ще триумфира чрез правилата на международното право. Тази самоувереност води до изолация и до липса на реални възможности за посредничество с Кремъл или Техеран.

Анализаторите посочват, че никой вече не очаква Европа да действа. Това вреди и на Украйна — европейците нямат ефективни канали за преговори с Путин — и на конфликта с Иран, особено като се имат предвид връзките между двата фронта. Да третираме тези кризи като напълно отделни е опасно и безотговорно.

Инициативите са задължителни

Ако Европа иска да бъде глобална сила, тя трябва да предложи собствени решения и стратегически инициативи. Един възможен подход би бил дипломатическа размяна: европейски ангажимент за обезопасяване на Ормузкия проток в замяна на връщане на САЩ към стабилна политика спрямо Украйна. Това би защитило пряко интересите на Германия и целия стар континент.

В крайна сметка бездействието струва точно толкова, колкото и действието. Европа и Германия трябва да изработят конкретни планове за защита на своите интереси. Тезите и упреците без реални стъпки остават непрозрачни и лесно се игнорират — онзи, който има план, получава тежест и влияние в международната арена.