Алдо Николай: живот, театър и нова премиера в Сатирата
За автора
Алдо Николай (1920–2004) е едно от значимите имена в италианския и световния театър. В периода на социализма в България неговото творчество бе сред малкото западни, допускани на сцената, като особена известност му донесе комедията „Пеперуди, пеперуди“ с участието на Таня Масалитинова. През десетилетията са поставяни около десет от общо 75-те му пиеси, наред с 50 монолога и три адаптации по Пирандело и Лопе де Вега.
Живот и кариера
От най-ранно дете Николай е пленен от театъра: още на пет години сам създава куклени представления и оформя сюжетите и репликите им. Първата част от живота му е белязана от тежки изпитания — арести и два престоя в германски концлагери заради отказа му да се присъедини към младежкия фашистки съюз. През 1945 г. го спасяват съветски войници и връщат в Италия.
Следвоенното образование го отвежда до Университета в Торино, където защитава дипломна работа върху драматургията на Джордж Бърнард Шоу. Дебютът като драматург е през 1947 г. с късата комедия „Щедрото синче“, спечелила наградата „Сан Ремо“. В следващите години получава редица отличия и признания — сред тях престижната награда „Сипарио“ и издаване в миланското издателство Bompiani.
Професионалният му път включва и дипломатическа мисия като културен аташе в Колумбия и последваща работа в Гватемала, където става и преподавател по италиански език и литература в Университета „Сан Карлос“. Там създава пиеси, които после се радват на успех в Рим и в „Пиколо театро“ в Милано под режисура на Джорджо Стрелер. Връщайки се в Италия, работи в РАИ като редактор, сценарист и продуцент и адаптира за радио класически автори като Балзак, Достоевски, Стендал и Толстой.
Николай преживява и публични скандали — след постановката на „Войникът Пичико“ е обвинен в „обида към италианската армия“ и представлява пример за автор, който не се страхува да конфронтира цензурата. Тези случки само засилват обществения интерес към творчеството му.
Стил и влияние
Неговите пиеси са отличителни с изтънчена ирония и сдържан песимизъм. Николай майсторски изгражда парадоксални интриги и живи, многопластови герои — често зад комичното се прокрадва и трагичното. Неговият театър съчетава елементи от италианския неореализъм и Театъра на абсурда, но винаги запазва собствена почерка: динамичен, фантастичен и далеч от моралистичните образци на преподавателите му като Голдони или Шоу.
За постановката
Режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски описва пиесата като комедия за любовта, нейните лудости и капани, но и като проницателна епикриза на самотата. По думите му авторът сякаш приближава със „сцена-камера“ една жена и двама мъже, за да надникне в сложността на взаимността и привличането — под маската на красотата може да се крие неочаквано.
Преводът е на Огнян Стамболиев; сценичен вариант, постановка и музикална картина са на Николай Ламбрев-Михайловски. Сценографията е дело на Чайка Петрушева, а драматургичната адаптация — на Богдана Костуркова.
Екип и актьори
Трите основни роли в настоящата премиера се изпълняват от утвърдени български актьори: Стела Ганчева, Кирил Бояджиев и Петър Калчев.
Наследство
Като плодовит драматург, авторът оставя богато литературно и сценично наследство: 75 пиеси, 50 монолога и адаптации, които продължават да бъдат поставяни не само в Западна Европа и Америка, но и в Япония и някогашния СССР. В България произведенията му се радват на широко присъствие както в професионалните, така и в самодейните постановки — свидетелство за универсалността и непреходната привлекателност на неговия театрален свят.
