Ангелов: Европа плаща „астрономически“ цени за авиационно гориво — рискът от продължителна петролна криза е реален

Рискът от продължителни смущения на световните пазари на петрол и рязко поскъпване на горивата създава сериозни предизвикателства пред българската икономика. Геополитическото напрежение около Ормузкия проток, проблемите в конкуренцията на пазара на горива и разрастващият се бюджетен дефицит са сред ключовите фактори, които могат да влошат инфлацията и да натоварят домакинските бюджети. Разговаряме с Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“.

Колко опасна е ситуацията около Ормуз?

Ако блокадата на Ормузкия проток продължи, ще видим по-лоши сценарии. Пазарът на петрол засега беше подкрепян от големи запаси, натрупвани през последните 1–2 години, но тези резерви могат да станат критично ниски до лятото. Тогава натискът може да доведе до скачане на цените — при първия петролен шок през 1973 г. цените поскъпнаха с около 300%.

Пазарните реакции вече бяха видими, когато се появиха слухове за възможна забрана на износа от САЩ — това веднага вдигна котировките в Азия и Европа. Има и по-благоприятен сценарий: отваряне на протока и възстановяване на доставките, но нормализацията ще отнеме между 3 и 6 месеца.

Позитивен знак е и разклащането на ОПЕК след излизането на ОАЕ: емирствата могат да увеличат добива си извън картела, което да доведе до ценова война със Саудитска Арабия и по-бързо сваляне на цените — но това също зависи от отварянето на Ормуз.

Пазарът на горива в България: има ли проблем с конкуренцията?

Да, съществуват структурни проблеми. Комисията за защита на конкуренцията наложи рекордни глоби — над 130 млн. евро — заради злоупотреба с господстващо положение и затрудняване на конкуренцията при достъпа до данъчни складове. Но глобите сами по себе си не решават основния въпрос: собствеността върху данъчните складове.

Според данни на Министерството на финансите „Лукойл“ контролира над 90% от складовете за бензин и над 80% за дизел. В процеса на продажба на активите извън Русия е важно българските институции да изискат от новия собственик да се раздели с голяма част от тези складове — например поне половината — за да се възстанови конкуренцията в сектора. Докато това не стане, пазарът ще остава уязвим, дори в по-спокойни времена.

Защо в страната не усещаме спада от евтиния регионален петрол?

Парадоксално е, но нашият регион има повече достъпни източници: Казахстан пласира своя нефт през Черно море, Азербайджан — през Джейхан, а Ирак и Саудитска Арабия също пренасочват доставки през алтернативни маршрути (Джейхан и Червено море/Suez). Това понижава транспортните разходи и предлага по-добри цени за Европа в сравнение с азиатските пазари.

В този контекст държавата трябва да изиска прозрачност по цялата верига на стойността на горивата — от рафинерията до колонката. Ако се открият необичайно високи печалби, могат да се приложат мерки чрез данъчно облагане или регулация. Особено внимание заслужава въпросът за износа на самолетно гориво: в момента то се търгува на астрономически нива в Европа и рафинериите биха спечелили от износа, затова може да се обмисли условно разрешаване на експорта срещу ангажимент печалбите да секнат част от цената на бензина в страната.

Инфлация и вътрешни рискове

Инфлационните ефекти вече са забележими и петролът не е единственият двигател. Вътрешните фактори допринасят: бюджетният дефицит е нараснал с около 75% спрямо същия период миналата година, а кредитирането на домакинствата расте с над 24% на годишна база — това подхранва потреблението и инфлационния натиск. Този приток на пари може да се прояви в по-високи цени на имотите, услугите и храните, ако не се овладее своевременно.

Готов ли е бюджетът за продължителна криза?

Към момента държавата работи с удължителен бюджет вече пети месец, което означава, че няма актуализиран финансов план, пригоден за продължителна енергийна криза. Новият бюджет трябва да включва буфери и механизми за бърза реакция, тъй като никой не може да каже колко дълго ще продължи петролната нестабилност.

Откъде идва растежът на дефицита?

Причините са многопластови: понякога новото правителство наследява плащания по стари договори, но ключов проблем остава забавянето на средствата от плана за възстановяване — ако реформите не бъдат ускорени, можем да загубим милиарди и да създадем дупка в бюджета. Слабото изпълнение на реформи и неконтролирано харчене са допълнителни фактори, въпреки че новото правителство има мнозинство и възможност да приеме по-разумен бюджет и да проведе реформи.

Какви мерки да се предприемат при продължаващи високи цени?

Опитът от предишни енергийни кризи показва, че универсалните компенсации са скъпи и често неефективни — те подпомагат и пострадали, и печеливши. По-ефективен е целенасоченият подход: подпомагане само на реално засегнатите сектори и уязвими домакинства, базирано на реални данни (например чрез анализи на НАП), а не на публични протести или заявки.

Има ли опасност от стагфлация?

При съчетание от енергиен шок и структурни вътрешни проблеми рискът от стагфлация е реален — висока инфлация и слаб растеж. Но има и успокоителни фактори: цените на електроенергията на европейските борси не са скочили драстично и дори намаляват с настъпването на пролетта. С подходящи политики това може да се използва, за да се облекчат удари върху индустрията и домакинствата, макар че предизвикателствата, особено през зимните месеци, ще останат.

Необходимост от нов дълг — неизбежно ли е?

Нищо не е категорично неизбежно, но въпросът е в мащаба. Предишното правителство планираше над 10 млрд. евро нов дълг за 2026 г.; такова ниво би било рисково. Новото правителство трябва да намали предвидените нови заеми поне наполовина още тази година и да продължи с консолидацията следващата година — това би било важна стъпка към стабилизиране на публичните финанси.

В заключение: комбинацията от външни шокове и вътрешни слабости изисква бързи, целенасочени и прозрачни мерки — от откриване на веригата на ценообразуване при горивата до разумна фискална политика и целева помощ за най-засегнатите.