Емил Чоран: идеята за самоубийството като спасение — къде сбърка християнството

Кратък преглед

Емил Чоран говори откровено за личните си кризи, писането и възгледите си за смъртта — своя най-голям спасителен „поглед“, който според него християнството е отхвърлило погрешно. Интервюто, публикувано във френската телевизия TV5, хвърля светлина върху мислителя, който живя между Румъния и Франция и превърна отчаянието в творческа енергия.

Пътят към Франция и първите книги

Чоран напуска Румъния и пристига в Париж през 1937 г. Първите си литературни и философски текстове публикува още през 1932 г. във видни румънски списания, а през 1934 г. излиза първата му книга „От върховете на отчаянието“ — в която вече прозира неговият мрачен, но прозорлив глас. През 1949 г. в Париж се появява и “Трактат по разложение” — труд, роден от лична самоанализа и периоди на дълбока депресия.

За писането: акт, диалог и злополука

Чоран описва писането не като социално стъпване, а като форма на диалог — с Бог, с Абсолютното, а не просто със себе си. Той отрича представата, че пише от слабост; за него творчеството е изява на духовна мизерия, на нужда, която често се ражда в моменти на отчаяние. Появата на книга винаги му е приличала на произшествие — нещо непредвидено и почти злополучно.

Нихилизъм, бунт и контактите с хората

Дефинирането като нихилист му е трудно, но признава, че е правил „подстъпи към нихилизма“ и че е склонен към негативизъм — не като интелектуална игра, а като сериозно отношение към живота. Той отхвърля образа на бунтар: „Бунтът се стреми да постигне, а аз не съм войнстващ.“ По-интересни за него са разговорите с обикновени хора — портиери, технически работници — отколкото с претенциозни интелектуални кръгове; много от най-влиятелните му срещи са били извън литературната сцена.

Самоубийството — идея, а не просто акт

Най-провокативното твърдение в интервюто е отношението му към самоубийството. Чоран разказва, че идеята за самоубийството му е била спасителна — тя му е давала усещане за свобода и възможност да издържи натиска на живота. В този смисъл той смята, че християнството е сгрешило, когато е дискредитирало и отхвърлило самоубийството. За него важна не е непременно практиката, а силата на самата идея: исторически философи са възприемали самоубийството като израз на автономия и крайно решение, придаващо смисъл на съществуването.

Влияния: Достоевски, музика и будизъм

Чоран признава дълбоко своята връзка с Достоевски — особено с мотивите за саморазрушение у неговите герои — и намира в този мотив автентичност и екстремност, която не винаги означава слабост. Музиката, и в частност Бах, е за него почти религиозна страст. В религиозен план будизмът го привлича с по-дълбока перспектива спрямо християнството, тъй като отговаря на неговото усещане за произхода и смисъла на страданието.

Отношение към живота, смъртта и моралът

Чоран смята, че животът е път към смъртта, но драмата е раждането — самият акт на влизане в съществуването. Той признава, че не чувства особен дълг към другите и че пише, за да се вълнува; писането, според него, често обезценява идеите: след като се изкаже (или отпечата), една мисъл губи част от чистотата си.

Наследство и биографични данни

Емил Мишел Чоран е роден на 8 април 1911 г. в Рашинари, окръг Сибиу (Румъния) и умира на 17 юни 1995 г. в Париж, като последните години от живота му биват засенчени от болестта на Алцхаймер. След 1937 г. остава в Париж; започва да пише и на френски, като бързо получава признание като изтъкнат стилист и мислител на XX век. Във Франция Чоран се превръща в символ на свързването между румънската диаспора и френския интелектуален живот — заедно с имена като Бранкузи, Йонеско и Елиаде.

Към читателя

Неговите текстове и мисли остават провокативни: те не дават утеха, но предлагат огледало — сурово и безпощадно — към нашата собствена уязвимост и свободата да държим в ръка идеята за крайност, която понякога ни помага да продължим.

Интервюто в „Румъния Либера“ по TV5, Париж — разговор на Артюр Валоа.