Комуникацията, която решава изборите: три пътя и възможност за ПП–ДБ

Автор: Георги Лозанов

Предизборните битки започват далеч преди формалния месец на кампанията — има неизбежна „подгряваща“ фаза, която пренарежда електоралните пластове. За предстоящите парламентарни избори този период тръгна още с падането на последното редовно правителство и със социалните протести, които го свързаха с фигури като Пеевски и Борисов. Комуникационните ходове в този етап обикновено попадат в три широки категории: дискредитиране, самоизтъкване и умълчаване.

1. Дискредитиране: класическа тактика по стар модел

Най-често атакувани остават ПП–ДБ — удобна цел, защото клеймото им позволява на опонентите да избягат от дебата за собствени програми и политики. Техният враг бива представян като елитарен и „чужд“ на „обикновения човек“, което напомня за исторически техники на изкуствено противопоставяне между „народ“ и „интелигенция“.

Ескалацията на тази стратегия доби особено отвратителни измерения след трагедията при Петрохан. Вместо да изчакат доказателства, част от публичния дискурс незабавно въведе версията за „педофилска секта“ и се хвърли вината върху НПО и политически организации, свързвани с ПП–ДБ. Това доведе до вторична виктимизация на близките на загиналите и до публични протести — не толкова в търсене на истината, колкото поради подозрение за инструментализация на случая с предизборни цели.

Паралелно, маркирането на неправителствените организации като „мръсна дума“ е дълго използван инструмент — от кампаниите на ДПС и „Възраждане“ до авторитарни практики, при които третият сектор се описва като последната пречка пред пълния контрол на държавата и бизнеса.

2. Удари срещу служебния кабинет — и опит за политическо дискредитиране

След като вълната от Петрохан поотстъпи, се появи нов фокус: служебното правителство под ръководството на Андрей Гюров. То бе бързо етикетирано като продължение на ПП–ДБ и обвинино в нелегитимност — риторика, която при същите критерии би трябвало да се приложи и към предишни служебни кабинети. Ако кабинетът на Гюров успее да минимизира контролираните и купени гласове и да придаде европейски облик на управлението, подобно свързване с ПП–ДБ може да им донесе политически дивиденти, а не да им навреди.

3. Самоизтъкване: реставрация на харизмата и правото на собствена версия

Бойко Борисов е майстор на самоизтъкването — постоянна операция по присвояване на национални постижения и напомняне за личната му роля във времената, когато управляваше ГЕРБ. Новият му подход е да излезе от „медийния комфорт“ и да дава дълги интервюта пред разнообразни журналисти, с цел да демонстрира комуникативна универсалност и да възстанови първоначалната публична харизма.

Проблемът за него остава оплитането с фигури като Пеевски: докато се опитва да дистанцира имиджа си от тях, непрекъснато напомня за токсичността, която това партниране носи.

4. Умълчаване: стратегията на пасивността и нейните рискове

Делян Пеевски избра почти пълно мълчание, като едновременно с това упражни влияние чрез парламентарни ходове, включително за външнополитически маневри — тактика, която сочи стремеж към преформатиране на външния образ на страната. Румен Радев пък прилича на „цар на умълчаването“; политическият му профил е предпазлив, надявайки се да акумулира наказателния вот срещу статуквото. Тази тактика може да работи за кратко, но дългата мълчалива пауза започва да изглежда като криене и да разколебава избиратели.

Как ПП–ДБ могат да обърнат игрите в своя полза

Всички три стратегии — дискредитиране, самоизтъкване и умълчаване — имат слабости, които конкретна партия може да експлоатира. Дискредитирането често поражда съпричастност към обвинения; силното самоизтъкване без доказателства губи доверие; а умълчаването се тълкува като нерешителност. ПП–ДБ имат предимството да са заявявали ясни позиции по двата ключови въпроса — корупцията и външните (евроскептични) влияния — и около 40% от избирателите не одобряват статуквото и подкрепят проевропейския курс.

Ако ПП–ДБ запазят фокуса върху тази база, избягвайки компромисни ходове и вътрешнопартийни скандали, те могат да привлечат значителен процент от недоволните избиратели. В политическа среда, където историите се фабрикуват бързо, последователността и прозрачността могат да се окажат най-добрите им оръжия.