1876: Смъртта на Христо Ботев и падението на чета от 205 души

Епизод от свободата

На 2 юни 1876 г. България губи Христо Ботев — поет, публицист и воевода, който повежда най-добре въоръжената и подготвена чета, останала в спомените като символ на саможертва в Априлското въстание.

Прощално писмо

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!… Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те. Христa

От подготовката до отплаването

След бунтовете в Босна и Херцеговина (1875) и раздвижването у нас, Ботев поема организацията за въстание. Въпреки вътрешни разногласия и временна криза в БРЦК, той не се отказва от революционната дейност — редактира вестник „Нова България“ и спомага за свръзките с Гюргевския комитет.

През май 1876 г., след като пристигат новини за Априлското въстание, Ботев организира чета от около 205 души. На 29 май част от тях се качват на парахода „Радецки“ и с военна решимост завземат кораба — капитанът Дагоберт Енглендер е принуден да спре край Козлодуй. Четниците слизат на българския бряг с развято знаме и поемат към Балкана.

Марш към Врачанския балкан и първите боеве

За командир на четата е избран самият Христо Ботев, а за военен ръководител — Никола Войновски. Планът е да се подпомогне въстанието в Трети Врачански революционен окръг, но очакваната въстаническа вълна не се реализира. Четата се насочва в планината и заема позиции по върховете Околчица, Купена и Камарата.

На 1 юни турската потеря предприема фронтални атаки. Четниците успяват да отбият нападенията до вечерта; Ботев и щабът му се прикриват до скала на югоизточния склон на връх Камарата.

Как загива воеводата

По време на разговор, за да прецени положението на своите, Ботев се изправя и тогава прозвучава единичен изстрел — той е ранен фатално и умира на място. Неочакваната смърт разколебава четата; Никола Войновски поема командването. На 2 юни четата води последния си организиран бой при Лютиброд и после се разпръсква на по-малки групи, преследвани от турските части.

Разгром и загуби

От похода, започнал на козлодуйския бряг, около 130 четници намират смъртта си след близо едномесечни сражения. Десетки са убити при засади и разпад на групите; малцина успяват да достигнат Тайранския балкан, където в крайна сметка и те загиват в неравни битки с преследващите ги сили.

Памет и чествания

Разгромът на четата символично маркира края на Априлското въстание, но подвигът остава в народната памет. Първите публични чествания започват още през май 1878 г. в Козлодуй — „оброци“ и курбани в памет на загиналите. През 1885 г. организираният в Милин камък празник полага основата на ежегодните ботевски прояви; окончателно за дата на честване през 2 юни се възприема по решение на група революционни дейци с участието на Захари Стоянов.

На брега на Дунав първо е поставен дървен кръст (1878), по-късно заменен с каменен и след десетилетия — с монумент, изграден през 1939 г. Във Враца още през 1890 г. е издигнат първият бюст-паметник на Ботев (автор Густав Еберлайн); той е заменен през 1964 г. с монумент от Владимир Гиновски, с височина около 12 м.

Друг важно място за поклонение става връх Околчица — работата по паметника започва в началото на XX век, а построяването и завършването са през 1939 г.; автентичният вид с кръст е възстановен през 1991 г. Идеята да се очертае пътят на четата от Козлодуй до Околчица се развива от началото на XX в. и е систематизирана в периода след 1946 г., когато поетапно са поставени маркировки, паметни плочи и алеи.

Наследство

Днес следите на Ботевата чета — маркирани пътеки, паметници и ежегодни походи — продължават да събират хиляди българи, които отдават почит на саможертвата и на идеалите, довели една по-малка, но решителна група хора към безсмъртието.