Съдия Цариградска: Близостта на системата ни до италианския модел е тревожна, убивствата са по-редки

Преглед на изявлението

Съдия Владислава Цариградска предупреди, че проблемите в българската съдебна система наподобяват елементи от италианския мафиотски модел, като ключовата разлика според нея е по-малката честота на откритите убийства. Тя направи тези коментари в предаването “Неделя 150” и в интервю за Българското национално радио, като изтъкна редица случаи и тенденции от последните години, които според нея свидетелстват за организирано и системно влияние върху правосъдието.

Конкретни инциденти и неоткритите престъпления

Цариградска посочи няколко емблематични случая, които според нея илюстрират сериозността на ситуацията:

• Убийството на прокурор Николай Колев от Върховна прокуратура — за този случай съществуват съмнения за намеса на висши фигури; Европейският съд по правата на човека е осъдил държавата за неразследване на случая.
• Разстрелът срещу Алексей Петров — извършителят остава неразкрит.
• Убийството на Мартин Божанов, познат като “Нотариуса” — събитие, което доведе до парламентарни разследвания през 2024 г.
• Изчезването на Пепи “Еврото” — бивш следовател и ръководител на Столичното следствие, за когото се говори като за фигура, свързана с паралелни мрежи в правосъдието.
• Насилието срещу бившия зам.-градски прокурор Иво Илиев — нападение с чукове, което съдията определи като мафиотско посегателство.
• Съмнителната смърт на майката на Теодора Георгиева — инцидент, който според нея може да има и криминален характер.

Кланови структури и вътрешна динамика

По думите на Цариградска, през последните години в съдебната система се наблюдава прегрупиране около два клона, свързвани с имената на Иван Гешев и Борислав Сарафов. Тя твърди, че само човек от средата би могъл да опише подробно как работят тези „семейства“ и какви инструменти използват, за да утвърждават своята власт.

Съдията направи паралел с трансформациите в подземния свят от края на 90-те и сравни функционирането на тези мрежи с принципа на групировките ВИС и СИК — с преразпределение на „пазара“ и опит за окрупняване на влиянието им върху обществения ресурс и институции.

Роля на медиите и механизмът за дискредитация

Един от основните инструменти, който според Цариградска използват тези кръгове, е медиапрессата. Тя спомена анализ, изготвен от Съюза на съдиите с подкрепата на чуждо посолство, който посочва, че в периода 2017–2019 г. над 100 магистрати са били обект на клеветнически кампании в т.нар. жълто-кафяви медии — практики, които водят до „морална смърт“ на атакуваните.

По думите ѝ често се появявали „емисари“, които предварително предупреждавали жертвите за предстоящи публикации, а след това прокуратурата се самосезирала и чрез проверки и институционален натиск затягала примката около определени хора — бизнесмени или неудобни магистрати.

Парламентарни разкрития и свидетелства

Цариградска припомни, че на 6 юли 2023 г. Борислав Сарафов разказал пред пленума на ВСС за практики, които според нея потвърждават съществуването на вътрешни механизми за производство на компромати. Тя обърна внимание и на публичните показания на Елена Зартова, районен прокурор на София, която разказала за функционирането на „семейството“ около Пепи Еврото и за опити да бъде вербувана да се присъедини.

В изказването си съдията цитира и показанията на бивши служители като Стефчо Банков и даде примери за практика, при която се е търсело производство на компромати и намиране на „удобни“ свидетели срещу политически и обществени фигури.

Лична защита и подкрепа от европейски колеги

Цариградска каза, че е била подкрепена от европейски и италиански прокурори — както институции, така и колеги — в моментите, когато тя и семейството ѝ са получавали заплахи. Това, според нея, дава индикация за международното внимание към проблемите в България и за сериозността на заплахите срещу магистрати.

Заключение: структура за компромати и дискредитиране

В своя финален анализ Владислава Цариградска е категорична: в българската съдебна система съществува организация, която произвежда компромати и подкопава репутацията на хора чрез медийни кампании и институционален натиск. Тя призова обществото да бъде запознато със структурата и инструментите на тези мрежи, за да могат да бъдат предприети адекватни мерки за защита на правосъдието и на хората, които го представляват.