Проф. Бобева: Победителите не могат да налагат едностранни икономически решения

Въздействието на външните шокове върху инфлацията

Проф. Даниела Бобева посочи, че настоящият скок на инфлацията е предимно резултат от международните обстоятелства и няма пряка връзка с въвеждането на еврото или вътрешни политики. Докато през януари и февруари имаше тенденция към отслабване на инфлацията, сега страната е изправена пред нов импулс, възникнал основно от повишението в цените на горивата.

Енергията като ключов фактор

България остава чувствителна към колебанията на енергийните пазари, което води до бързо пренасяне на ценовите шокове към реалната икономика. По думите ѝ, важно е да се наблюдава скоростта на този процес, за да се преценят необходимите мерки.

Динамика на цената на петрола

Проф. Бобева напомни, че през 2023 г. нефтът достигна около 120 долара за барел, след което цената падна до около 60 долара през януари 2026 г. След дълъг период на относително ниски цени сега наблюдаваме рязък скок до приблизително 110 долара на барел. Според нея реакциите на държавата трябва да бъдат обмислени в дългосрочна перспектива — мерки не се взимат „ден за ден”, а след оценка докъде може да стигне ситуацията.

Състоянието на макрорамката и същността на растежа

Бобева констатира, че макроикономическата рамка на страната към момента изглежда стабилна. В същото време обаче растежът се оказва структурно нездрав — предимно задвижван от пазара на недвижими имоти, сектора „Държавно управление” и финансовия сектор. Тази конфигурация увеличава риска от балони и икономическа нестабилност.

Тя отбеляза, че проблемът не е толкова в обема на растежа, колкото в неговата същност: липсват дългосрочни структурни политики, насочени към индустриално и устойчиво развитие.

Политика, отговорност и обещания

Според бившия вицепремиер, в икономическата област победилата партия не може да налага едностранни решения и да действа без оглед на работодателските организации и засегнатите групи. Някои от обещанията, като ниски плоски данъци и намаляване на административната тежест, звучат привлекателно, но тя се пита защо подобни реформи не са реализирани и досега.

Заключение

Краткосрочните ценови шокове — особено тези, свързани с горивата — изискват внимателно следене и премерени, дългосрочни политики. България има стабилна макрорамка, но за да се постигне устойчив и здрав растеж, са нужни целенасочени структурни реформи, които да стимулират индустрията и да намалят зависимостта от спекулативни сектори.