Учените откриха начин кожата да регенерира без белези
Кратко обобщение на откритието
Екип от изследователи в Харвард описва механизъм, който може да позволи на кожата да се възстановява напълно, без образуване на белези, съобщава Knowridge, цитирайки резултати, публикувани и в медии като dariknews.bg.
Какво стои в основата на проблема
При възрастни раните обикновено зарастват бързо, но оставят белег, тъй като организмът приоритетно затваря повърхността, вместо да възстанови всички тъканни структури — космени фоликули, потни жлези и нервни окончания. Интересно е, че ембрионалната тъкан има способността да заздравява без белези, но тази възможност се загубва след раждането.
Какво показаха експериментите
В серия експерименти с мишки учените сравнявали зарастването на рани в различни етапи от развитието — преди и след раждането. Откриват, че в кратък перинатален прозорец кожата може да се регенерира почти напълно. След този прозорец обаче процесът се променя и започва да се формира белег.
Ролята на нервните влакна и генът Cxcl12
Екипът установява, че след раждането ранената зона често е претоварена с нервни влакна — състояние, наречено хипериноверация. Този процес е свързан с активността на гена Cxcl12, който привлича прекомерно нервни влакна в мястото на увреждане и така пречи на правилното възстановяване на различните клетки в кожата.
Блокиране на сигнала води до по-пълно възстановяване
Когато изследователите подавили или блокирали сигнала, свързан с Cxcl12, броят на нервните влакна намалял и кожата започнала да се възстановява по-пълно. В някои случаи раните зараствали така, че новата тъкан много напомняла нормалната кожа, вместо да образува белег.
Алтернативен подход: намаляване на нервната активност
Екипът също използвал вещество, подобно на ботокс, за локално потискане на нервните сигнали и постигнал сходни резултати. Това предполага, че управлението на нервните входове може да е ключова стъпка за по-малко белези при лечението на рани.
Фибробласти срещу имунни клетки
Вместо първоначално предполагаемата роля на имунните клетки, изследването посочва взаимодействието между фибробластите и нервните влакна като критичен фактор за това дали ще се формира белег. Това ново разбиране може да промени подхода към терапиите за зарастване.
Ограничения и перспективи
Проучването е продължило пет години и е предоставило сериозни доказателства за механизма, но досега е проведено върху мишки. Необходимо е допълнително изследване, за да се потвърди приложимостта при хора. Ако резултатите се потвърдят, откритието може да доведе до нови терапии, които да намаляват или предотвратяват белезите при пациенти.
Източници: Knowridge; dariknews.bg; изследователски екип на Харвард.