Евгений Кънев: Защо недоверието към изборите има дълбоки корени

Кратко въведение

В публикация във Фейсбук Евгений Кънев коментира резултатите от последните социологически проучвания и засилващото се недоверие към изборния процес у нас. Той обръща внимание на различията между агенциите и на фактори, които надхвърлят чисто методологичните спорове.

Наблюдения по социологията

Кънев отбелязва, че според Маркет Линкс подкрепата за даден политик е едва 21%, докато други изследователи дават над 30%. Той поставя под въпрос не само начина на проучване, но и практиките зад цифрите — включително твърденията на виден социолог, че партии могат да плащат за проценти над реалните и за появи на свои говорители в студията.

Политиката като посредник на интереси

По същество политиката е инструмент за уреждане на конфликтите между индивидуални и корпоративни интереси. Най-яркият от тях е сблъсъкът между големия бизнес и широките слоеве от граждани. В по-демократични общества приоритет имат интересите на гражданите и малкия/среден бизнес; при авторитарни тенденции, каквито Кънев описва по съветски образец, печелят интересите на големите икономически групи.

Олигархия и партиен модел

Когато политическата власт и големият бизнес се обвържат, възниква модел, при който партийният апарат служи за защита на тясни икономически интереси. Политическите лидери често се превръщат в перманентни фигури — понякога и като скрити собственици — а партиите стопанисват мрежи от влияния, които узаконяват властта не чрез идеологически убеждения, а чрез икономически взаимовръзки.

Как изборите стават инструмент

В този модел вота не е отражение на убеждения, а резултат от широки икономически и популистки кампании: изграждане на мрежи, привличане на популярни лица, купуване на преференции и дори участие на криминални интереси. Изборите по-скоро легитимират вече установени позиции, отколкото да ги поставят под реален контрол от гражданите.

Сблъсък за мрежи — временни възможности

Кънев посочва, че когато има повече от една такава олигархична партия, започва борба за овладяване на мрежите — кметски структури, медии, партийни апарати. Това създава временни прозорци за пренареждане на политическото поле: придобиване на местни ръководства, контрол над медии и ключови институции (например поставяне на свои хора в БНТ).

Конвергенция и сделки

Зависимостта от икономическите мрежи често води до конвергенция между тези сили — вместо открита конфронтация основен инструмент стават сделките. Примерно, по думите на Кънев, кметската мрежа на Борисов в малките населени места бе подчинена от Пеевски, а сега има признаци, че и мрежата в големите градове може да бъде оспорена от Радев. В същото време голяма част от държавния апарат и корпоративния вот остава в полза на настоящи фигури.

Какво означава това за гражданите

Поради описаната динамика е малко вероятно реална политическа битка в интерес на гражданите между основните фигури (Борисов, Пеевски, Радев). По-вероятно е търсене на договорки — както самият Борисов заявява: „ние с Радев не сме в политиката да се мразим”.

Ролята на ПП-ДБ

Кънев определя коалицията ПП-ДБ като единствената наистина демократична сила в този контекст — такава, която реално се бори за интересите на гражданите и за техните гласове. Затова в нея са възможни вътрешни противоречия: примерът с Божанков е илюстрация на дебат дали популярните оратори помагат или пречат, когато отсъства последователен глас в подкрепа на партийните решения.

Заключение

Според Кънев недоверието към изборите не е просто следствие от конкретни грешки в проучванията или манипулации на кампании — то има по-дълбоки корени в начина, по който икономическите и политическите интереси са се свързали в страната. Развързването на тези връзки и укрепването на гражданските приоритети са ключови за възстановяване на доверието.