Как Борисов разруши демокрацията: пет стъпки според Евгений Кънев

Накратко

Според Евгений Кънев в публикация във Facebook много българи никога не са живели в пълноценна демокрация и затова трудно разпознават постепенните отклонения от нея. Доверието в институциите пада, очакването някой да „дойде и да ни оправи“ остава силно, а раздразнението и разочарованието бързо водят до търсене на нови „спасители“ — последно с фокуса върху Румен Радев.

Пет стъпки на ерозията (от 2009 г. насам)

1. Общественото безразличие към властта

   С влизането в ЕС в обществото настъпи чувство за постигната победа на демокрацията. Задълбочиха се консуматорските навици — развлечения, социални мрежи, шопинг — които отнеха вниманието от публичните дела и улесниха началото на злоупотребите с власт. Точно тогава се появиха и проблеми като кризата с КТБ.

2. Избирателно прилагане на законите

   Законите започват да се спазват по усмотрение или „целесъобразност“, което води до явлението, описано от Дюркхайм като аномия: гражданите виждат, че правилата не са еднакви за всички, разочароват се и моралните норми отслабват.

3. Лоялността се прехвърля към „силния човек“

   Вместо институциите и процедурите, лоялността на партийни кадри и администрации се насочва към лидер с личен авторитет. В примера с Борисов това означаваше лично влияние пред институционален респект. Възниква въпросът дали евентуален наследник (или конкурент) ще възстанови уважението към законите или само ще замени един „силен“ с друг.

4. Политиката като сценично шоу

   Когато политиката се превърне в представление, сериозните дебати отстъпват пред популизма и медийните спектакли. Тази тенденция се задълбочи не само при управляващите, но и при появата на формации като ИТН, които издигнаха шоу елементите до център на политическата комуникация.

5. Извънредните правомощия стават норма

   Постепенно се установява модел, в който мерки и изключителни правомощия, предвидени за кризи, се използват по-често и стават част от политическия арсенал. Това е критичната фаза: оттук зависи дали системата може да се възстанови.

Сигнали за тревога

Кънев посочва няколко симптома, които подсказват задълбочаване на проблема: „продънен бюджет и нужда от нов дълг“, внушения като „парламентът е наш“, говорене за партии като вече ненужни, отказ да се дава отговор пред обществото („ще отговарям на въпроси — ако искам”). Налице е и култ към бившия президент, възприеман не просто като лидер, а почти като монарх.

Какво следва?

По думите на наблюдателя последната граница на търпимост ще бъде изборът на Висшия съдебен съвет. Ако и тя бъде премината, остава улицата като следващ механизъм за реакция. Въпросът е ясен и прост: ще позволим ли тази еволюция към авторитаризъм?