Защо парадът на 9 май се превърна в неприятност за Кремъл

Паметта като политически инструмент — този път с неочаквани резултати

За Владимир Путин 9 май е повече от историческа дата — това е сцена за демонстрация на сила и средство за вътрешно политическо консолидиране. Тази година обаче традиционният военен спектакъл на Червения площад придоби различен заряд: вместо да потвърди образа на непоколебимост, той разкри уязвимости и породени от войната проблеми за Кремъл.

Военна техника остана зад фасадата

Показът на танкове, ракети и тежка артилерия беше отменен — официално заради зачестилите атаки с дронове срещу Москва и засилените мерки за сигурност. Този отказ от типичната милитаризирана демонстрация бе възприет от мнозина руснаци като знак за несигурност, а не за сила.

Украинският президент Володимир Зеленски допълнително провокира Кремъл със символичен ход: подписа „разрешение“ за парада, в което бяха включени GPS-координатите на Червения площад и инструкция армията да не го атакува — действие с ясно политическо послание в условията на реална бойна дейност.

Реч пред скромна международна аудитория

Речта на Путин бе произнесена пред ограничен брой чуждестранни представители. В нея той повтори наративите за „агресивни“ сили, подкрепяни от НАТО, и подчерта връзката между подвизите на Червената армия през Втората световна война и сегашните действия на руските сили в Украйна.

Списъкът с гости бе къс — сред тях представителите на непризнатите Южна Осетия и Абхазия, белоруският лидер Александър Лукашенко, както и президентите на Казахстан и Узбекистан. Единственият политик от Евросъюза, който посети Москва в тези дни, бе словашкият премиер Роберт Фицо. Той не присъства на самия парад, но положи венец на паметника на незнайния воин, което предизвика силни критики у дома и в ЕС.

Парадът като личен провал

Абас Галямов — бивш автор на речи за Путин, коментира, че това не е просто дипломатическа неудача, а „истинска катастрофа“ за образа, който руският президент от години гради чрез военни паради и победи. Според наблюдатели фактът, че службите бяха в повишена готовност, че 13 летища бяха временно затворени и че някои големи градове отмениха своите паради, усили усещането за напрежение и слабост.

Тримедно примирие, предложено от САЩ, и дипломатически сътресения

Късно в петък Доналд Тръмп съобщи, че е постигнал споразумение между Путин и Зеленски за тридневно примирие до 11 май и за размяна на около 1 000 военнопленници. Кремъл първоначално обяви едностранно примирие за празника, но военни операции продължиха на някои фронтове, което доведе до скептицизъм от украинска страна. В крайна сметка Зеленски прие предложението на Тръмп, основно заради уговорката за размяна на пленници, а руският съветник по външната политика Юри Ушаков потвърди, че примирието е одобрено от руската страна след телефонен разговор с американския президент.

Наследство и последици

Вместо очаквания спектакъл от военна мощ, 9 май изложи предизвикателствата пред Кремъл: липсващи обявени победи, засилена вътрешна критика и международна диференциация на подкрепата. За Путин денят, който традиционно укрепваше неговия образ, тази година донесе допълнително политическо напрежение и неудобни въпроси за стратегията около войната.