Река Литани — стратегическата ос в конфликта между Израел и Ливан

Кратък преглед на ситуацията

Израел и Ливан официално са в състояние на война. Израел води сухопътна операция в южната част на Ливан с цел оформяне на буферна зона между границата и река Литани. В началото на настоящите дипломатически усилия посланиците на двете държави се срещнаха в Държавния департамент на САЩ — първият пряк политически контакт на това ниво от дълго време. Ливан формално не признава държавата Израел.

Какво ще бъде на масата за преговори

Ливанското правителство поставя като приоритет прекратяване на военните действия. В страната ситуацията е изключително тежка: според официални данни има над 2 000 загинали, повече от 6 500 ранени и над милион вътрешно разселени. Премиерът на Ливан изрази готовност за преговори, а Израел потвърди съгласието си на дипломатическо ниво.

Позициите на страните

Тел Авив настоява за цялостно мирно споразумение и за разоръжаване на Хизбула. Бейрут иска прекратяване на огъня преди началото на разговорите, но Израел засега не е склонен да приеме това условие. Самата проиранска милиция Хизбула пък е решена да продължи военните действия и отрича необходимостта от преговори, което поставя под въпрос възможността за бърз пробив в диалога.

Военните цели: защо Литани?

Една от основните цели на израелската кампания е създаването на буферна зона, чийто северен край да достига до река Литани. Израелският финансов министър Безалел Смотрич заяви: „Литани трябва да бъде новата ни граница с Ливан.“ Става дума за участък от река с дължина около 145 км, който ще маркира северната граница на планирана зона с ширина приблизително 30 км.

За да отслаби възможностите за снабдяване на Хизбула, израелските въоръжени сили разрушиха множество мостове и призоваха цивилното население в Южния Ливан да се евакуира на север от Литани. Израел обосновава действията си с необходимостта да защити населението в северните си райони от обстрели с дронове и ракети.

На 24 март в социалните мрежи израелски министър на отбраната публикува: „Политиката на Израел в Ливан е ясна: където има терор и ракети – там няма къщи и жители. Израелските въоръжени сили ще контролират буферната зона до река Литани.“

Историческото значение на Литани

Река Литани е символична и стратегическа точка в историята на конфликта. През март 1978 г. в рамките на т.нар. „Операция Литани“ израелската армия нахлу в Ливан с около 25 000 войници и окупира терени южно от реката. Тогава загинаха между 1 000 и 2 000 души, а според оценки на ливанското правителство около 280 000 бяха изселени. Този военен отговор дойде след атентат в Северен Израел, извършен от палестински бойци, при който загинаха около 37 души и пострадаха десетки.

Ролята на ООН и перспективата за миротворци

Още през същия месец на 1978 г. Съветът за сигурност учреди мисията UNIFIL, чиято задача беше да подпомогне създаването на буферна зона между Литани и израелската граница. Мандатът на мисията бе разширен през август 2006 г. с Резолюция 1701, която предвиждаше и оттегляне на Хизбула зад реката. Израел и САЩ обаче често обвиняват „сините каски“, че не изпълняват ефективно тези текстове.

Намаляването на средства от някои донори, включително САЩ, доведе до свиване на вноските за UNIFIL. В резултат на финансовите затруднения и политическите дискусии беше решено мандатът на мисията да не бъде удължен след изтичането му в края на 2026 г. Това поражда страхове в Ливан, че изтеглянето на миротворците може да доведе до нови вълни на изселване и географски промени по границата.

Възможни следствия

Много анализатори смятат, че ливанското правителство трудно може да принуди разоръжаване на Хизбула — милицията е добре въоръжена и подкрепяна от Иран, превъзхождаше местната армия и неведнъж е заплашвала с вътрешни сблъсъци. Някои наблюдатели дори изразяват опасения от опити за държавен преврат.

При евентуално изтегляне на международните миротворчески сили контролът върху зоните южно от Литани би могъл да премине в ръцете на израелските сили, което допълнително ще усложни ситуацията за цивилното население и за възможностите за устойчиво политическо решение.

Автор: Астрид Пранге